Цар-Симеоновата градина е най-голямата зелена забележителност на Пловдив и най-важният парк на града. Основният бял дроб в центъра на Филипополис е паметник на парковото изкуство и попада под защитата на Министерството на културата. Градината не е естествена зелена зона, а е изкуствено създаден оазис от озеленителя на Пловдив Люсиен Шевалас - швейцарският градинар, известен с прозвището си Министъра на цветята. Той създава пъстрия си шедьовър през 1892г. заради Първото българско изложение. И до днес паркът съхранява прекрасната си осанка, а много от рожбите на Шевалас правят сянка над главите на пловдивчани в морните летни жеги и днес. Градината е разположена в самото сърце на града и е една от емблематичните зони за посещение. Разполага с Виенски павилион, множество чешми и място за отдих, детски площадки. Там се намират и няколко знакови паметника и фонтани, сред които класическият шедьовър и паметник на културата на прочутия италиански скулптор Арнолдо Дзоки - водната пластика на Богинята на плодородието Деметра.
Произведението на изкуството, сътворено по поръчка на австрийския император за сватбен подарък на княз Фердинанд, първоначално е поставено в София, но князът го дарява на Пловдив с изричното указание да бъде поставен на входа на Първото българско изложение, което се открива на 1 август 1892 година и заради което е създадена и Цар Симеоновата градина. В парка можете да откриете още фонтаните „Рибарчето” и „Мечката”. Там са и паметниците на именити български духовни водачи (Христо Ботев, Люсиен Шевалас, Найден Геров, Душо Хаджидеков, Васил Петлешков, Георги Сава Раковски), съвременни скулпторни композиции и пластики. Но ако има нещо, което най-много привлича слуха и зрението, това са всеизвестните Пеещи фонтани, построени в средата на голямото градинско езеро, превърнали се в главна атракция както за кореняци, така и за гости на града.
Заобиколени от дълголетни дървета, свеж въздух, детска площадка и непосредствено разположени заведения, Цар Симеоновата градина е един малък рай в центъра на града. Зеленината, веещият се като повей смях, организиращите се фестивали, спектаклите на уличните артисти, те карат да се чувстваш в онова особено състояние на духа, което пловдивчаните наричат „Айляк” (нещо като Маняна, но без цялото това напрежение). Градината е подходящо място за отдих, разходка, каране на ролери и колелета. Не прекалено голямата й площ я прави достъпна, лесна за обикаляне, но и напълно достатъчна за душевен мир и спокойствие. Паркът е извор на цветове, музика и животинки. Посетителите могат просто да си отпочинат на някоя пейка, да поиграят партия шах на специално създадените за тази цел, мраморни маси или да се излегнат на прясната трева и да съзерцават небето или клоните на някое дърво. Или пък да нахранят червените японски риби в едно от езерата.
