Трихълмието на Пловдив е ядрото, от което е тръгнал да се развива градът в миналото. Основата е Небет тепе, където са датирани и най-ранните признаци на цивилизация тук. От него е започнал живота на древното, живо и до днес селище. Постепенно то се е развило по другите две тепета на Трихълмието- Джамбаз тепе и Таксим тепе.

Джамбаз тепе се намира на югоизточната част на Трихълмието. В южното му подножие се намира Античният амфитеатър. Смята се, че в древността на хълма се издигал храмът на Аполон – бог на слънцето и музиката. Има исторически и археологически данни за това. За жалост, останките от него никога няма да видят бял свят, тъй като върху тях в момента се издига Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. „Джамбаз тепе“ означава на турски „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни по стръмните му скали от югоизток.

Таксим тепе, известно още и като Евмолпиев хълм, се намира на югозападната част на Трихълмието. Името му означава „разпределяне“, защото там са се събирали водите на някогашния римски акведукт и после били отвеждани в различни посоки из Трихълмието. Предполага се, че в далечното минало само Таксим тепе е наричано с едно от първите имена на Пловдив – Евмолпиас, след това името е пренесено върху целия „висок град“ (акропол) на Трихълмието. Има сведения, че там е бил царският дворец на Филип Македонски и неговия син Александър Велики. Какво точно се е намирало на скалистия връх, днес няма кой да каже. Защото тази, може би най-интересна част на Трихълмието, вече е погребана за археологията. Погубена не от нашественици, а от самите пловдивчани.