Стефка Георгиева
Най-богато украсената автентична сграда изумява всички с архитектурата си, художествено-декоративната си украса, интериора, великолепната баня. И с аромата си. В Хиндлиян постоянно се носи аромат на рози. Той идва от красивия вътрешен фонтан в просторния хайет на втория етаж, от който постоянно циркулирала розова вода, както е било в миналото. Циркулацията е възстановена при последната реставрация на къщата.
Снимка: www.oldplovdiv.com
Къщата е построена между 1834 и 1835 година за Степан Манук, известен повече като Степан Хиндлиян, наричан още Хиндиуглу от турските населници. Той е бил известен търговец, чиито сделки в началото на XIX в. често са го отвеждали в Индия, откъдето произлиза и прозвището Хиндлиян, превърнало се в нарицателно за търговеца. Основоположник е на един от четирите най-заможни арменски родове в града на тепетата.
Къщата е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски сгради. Тя се простира на общо 254 кв. м. площ, като в това число не се включват пристройките в двора. Под двуетажната сграда има изба, която обхваща цялото приземие.
Стаите на първия етаж са по-малки и по-закътани от чужди погледи, но и по-студени. Първото осигурява спокойствие и необезпокояване на живота на семейството, а второто – спасение от летните пловдивски жеги. Това е била и идеята за ориентиране на фасадата на север. Помислено е и за топлината в помещенията през зимата. Таваните тук са по-ниски, което осигурява по-бързо затопляне, а декоративното предназначение на алафрангите е заменено с практично – там се поставя печката. До втория етаж се стига по стръмна, странична, еднораменна стълба (характерна за ранносиметричните пловдивски възрожденски къщи).
На втория етаж все още могат да бъдат видени автентичните рисунки по стените, включително алафрангите, които са рисувани на ръка. Интересни са фрагментите над няколко от вратите, които можете да видите. В северния двор, към улицата, се намира маазата (склад) с железни врати и прозорци, която служила за склад на домашни вещи. Тази малка сграда е изписана отвън по същия начин, както и самата жилищна сграда. Над вратата на маазта можете да видите огледален образ на къщата, който е служел и като своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята – тя е огледален образ на неофициалната „черна“ част на къщата. Таваните в къщата също са част от цялостната концепция на помещенията и са рисувани в тон със съответната стая.
Външното архитектурно оформяване на сградата също е богато и разнообразно. Фасадата към ул. „Артин Гидиков“ е разработена несиметрично с четири еркера и силно раздвижени плоскости. Най-голямо внимание е обърнато на дворната фасада, която има симетрично решение с портик в средата, вдаден навътре от фасадата.
Къщата е направила и няколко нововъведения във възрожденското строителство. Едно от тях е вграденият резервоар над покрива на кухнята, в който се събирала дъждовната вода, която се изливала по тръби в кухнята, пералнята и банята. Самата кухня е разположена в източния двор, а до нея се намират стаите на домашната прислуга.
Снимка: www.oldplovdiv.com
Освен това, в Хиндлиян е въведено и първото подово отопление, при това в банята. То е било изградено от глинени тръби, през които е преминавал топъл въздух. Въздухът се нагрявал в кухото пространство между стените на кухнята и на банята от огъня в огнището. Необходимата гореща вода за миене и къпане се загрявала в казани, а студената се черпела от цистерни, заредени от река Марица. Банята е единствената такава по онова време в България, построена от мрамор и гипс. Изградена е на принципа на римските хипокаусти и се състои от две помещения. Преддверието и същинската част са със сводести входове и куполи, през които влиза слънчева светлина и меко огрява помещението. Макар влагата да е оказала действието си, тази баня е единствената от този тип, която е запазена до наши дни и може да се види в почти оригинален вид. В края на 2016-та година, банята бе реставрирана за първи път от 42 години насам.
Комплексът от обслужващи помещения – кухня, пералня, слугински помещения, които са изнесени извън основната сграда, е изцяло запазен. Мазата също е част от него. Тази самостоятелна каменна постройка на две нива, с многобройни тайници, тежки резета и метални врати е била непристъпна крепост за ценни вещи.
Когато през 1915 г. започват турските гонения спрямо арменците, Хиндлиян заедно с челядта си напуска къщата и я предоставя за жилище на арменски бежанци. До 1974 г., когато къщата е обявена за паметник на културата от национално значение и започва реставрацията й, в нея живеят 23 арменски семейства.
182 години след построяването на къщата, Хиндлиян продължава да посреща гости, посетители и дори семейни празненства. През летния сезон, превърналата се в туристически обект страда, работи от 09:00 до 18:00 часа, а през зимния – от 09:00 до 17:30 часа, всеки делничен ден.
Все още няма добавени коментари.