Тютюневият град в Пловдив продължава да бъде емблематичен за стария Филипополис. Сградите, една по една, са се появили в края на 19-ти век, а дори и днес, разхождайки се по тесните улички, някои от които все още павирани, можете да усетите дъхът на тютюн и вишни, както е било преди 2 века. Дори най-заклетият враг на цигарите в града под тепетата милее за величествените сгради, които като великани посрещат гостите на града, пристигащи от намиращата се наблизо железопътна гара.
Един от съоснователите на сформиралия се град в града е Димитър Кудоглу. По произход грък, той започва бизнеса си с тютюн в южната ни съседка, в област Ксанти, където се радва на голям успех в търговията. В началото на 20-ти век обаче, областният град, където той е работи бива нападнат и голяма част от него е опожарена. Тогава Кудоглу се мести в Германия, а през 1914-та година се преселва в България, където продължава да се занимава с бизнес.
Складът, който някога е бил негова собственост, все още очаква да бъде възстановен и събуден от дългия си сън. Някои от сградите все още са собственост на фамилиите, които са ги създали и са се трудили неуморно в тях. По-голямата част от тях, обаче, са препродадени.
Тези колоси на Пловдив не са обикновени архитектурни постройки. Макар и в миналото да са съхранявали в себе си голяма част от индустрията у нас, те са забележителни и с архитектурните си достойнства. Фасадите им и до ден днешен са запазили автентичния си вид. Толкова автентичен, че на места се руши. Богати на орнаменти и фрески, могат да зашеметят всяко око, сетивно за красотата на архитектурата, а и не само.
С потенциал във великолепното място, очароващо дори с аромата си, предстои тепърва да бъде развиван. Това е пространство, което впечатлява с чара, историята, аромата, дори с нотките на сантименталност на пловдивчани, която изпитват към него. Лесно е да влезеш в Тютюневия град, трудно е да го напуснеш.
