Епископската базилика на древния Филипопол е един от най-големите и значими в европейски мащаб археологически обекти и културно-исторически паметници. Тя е трикорабна с размери 86 метра дължина и 38 метра широчина. Смята се, че раннохристиянският храм е бил най-голям и най-богат на Балканите. Неслучайно той крие два слоя и общо близо 2 хиляди квадратни метра майсторски мозайки, които ще бъдат експонирани в бъдещия музеен комплекс. Който пък трябва да бъде открит в началото на 2018г. На обекта и в момента вървят археологически и реставрационни дейности, които можете да видите на място. Отидете пред Католическата катедрала и просто надникнете към археологията и работата по разкриването й. Дори само с поглед ще станете част от историческия момент по дешифрирането на тайните на базиликата. Моментът е исторически, тъй като археологическите и реставрационни дейности трябва да приключат през 2017г.
А през 2016-та на Базиликата беше разкрит изключително ценен и важен за историята надпис на гръцки език. Той потвърди, че храмът е бил епископски, но и спомогна и за значително по-точна датировка- съществуването на Базиликата започва през 4 века след Христа.
При нея изключително интересни са мозайките по пода. Те заемат обща площ от близо 2000 кв. м. и са обагрени в различни пъстри цветове, които най-често изобразяват различни птици. Мозайките са двупластови и датират от различни периоди. При тях се забелязва разлика в мотивите и композициите между южния и средния кораб на базиликата, което води до предположението, че са направени от различни майстори. По време на самите археологически дейности обектът разкри, че най-вероятно Епископската базилика е била унищожена от изключително силно земетресение. До тези изводи специалистите достигнаха след анализ на огромните наклони и пропадания в основата на храма.
На обекта бяха открити и безценни фрагменти от стенописи. Предполага се, че стенната иконография, на която е изобразен Св. Петър, е от 13-14 век. Намерени бяха и два живописни слоя, като всеки от тях е изпълнен вероятно от Константинополски майстор. Близо до стенописа, археолозите открили и ктиторски надпис, върху който ярко изпъква името Аврам. Той е на византийско-гръцки език и отключва ценни исторически шифри. Можем да предположим, че средновековната църква е обслужвала некропола тук. Той е възникнал в през 10-11в.
Освен различните строителни напластявания, са открити множество архитектурни елементи- масивни мраморни колони, капители, сиенитни колони и основи, като върху една от колоните има изобразен кръст. Това е по-евтин материал и се предполага, че сиенитните колони са били разположени в източната част на базиликата.
LOSTINPLOVDIV препоръчва: Вижте обектът сега, докато все още вървят археологическите и реставрационните дейности. Незабравимо е. А след три години се върнете в Пловдив, за да видите и мозайките в завършения вече музей.
Проектите за Голямата и Малката базилики се осъществяват благодарение на щедрата подкрепа на Фондация "Америка за България".
