Има ли някой, който не е чувал мита за Зелената фея? Коя фея ли? Тази, която изскача ефирно от бутилките с абсент и ви разказва приказки. И след като тя идва от абсента, къде другаде бихте могли да я откриете, ако не в Absinthe house . Ако се „изгубите” в Стария град, ще откриете и това местенце, което горещо ви препоръчваме заради концепцията си.
Към момента в Absinthe house можете да откриете над 15 вида абсент с различно съдържание на алкохол, от 55% до 89.9%. За съжаление там няма да се срещнете с митични създания, освен ако не криете някой малък дракон в джоба си. Халюциногенните му свойства се дължат на съставката теон (от фр.), който е ограничен до 10 милилитра за бутилка, което е крайно недостатъчно, за да видите зелената фея, феята на зъбките и каквото друго се сетите. По-високо съдържание на теон е разрешено само в Швейцария, тъй че ако сте експериментатори – стягайте багажа.
За абсента се загатва в литературата и то не в коя да е книга, а най-старата – Библията. За анасоновата напитка се споменава в няколко пасажа, макар че най-ранните доказателства за появата на алкохолната напитка датират от 18 век. Макар и точният му произход да е неясен, легендата гласи, че през 1792 година френски доктор в Швейцария създава за пръв път абсента.
Опияняващите свойства на абсента се разпространяват бързо и клюката за напитката, която разбужда сетива бързо достига до хората на изкуството. Едни от най-популярните консуматори на абсента са Артюр Рембо, Пол Верлен, Едгар Алан По, Ван Гог, Оскар Уайлд. Точно поради тази причина този вид алкохол се смята за муза на много хора на изкуството.
Такава е и концепцията на Николай и Адриан, които създават Абсент хаус-а. Те затварят един кръг от муза – стимул – артист – произведение – муза, който превръща мястото в прохладно кътче за арт натури и не само. Имайки предвид, че и двамата са творчески личности, това изглежда съвсем логично.
Момчетата там ще ви покажат и ритуала, по който традиционно за ценителите се поднася абсента, докато чакате капка по капка водата да разтопи захарната ви бучица. Всъщност традицията със захарта вече съвсем не е задължителна. Всичко започва още при създаването на абсента, когато той е бил толкова горчив, че е било нужно да се разреди с вода и захар, за да може да се пие. С годините това се променя и остава само ритуалът.
Обърнете внимание на интериора и най-вече на грамофоните и винилите, които са основен елемент в него. Те се на просто украса. Всеки ден там се слуша музика от плочи. Вгледайте се и в картините. Те са на Адриан. Той рисува, при това пиейки абсент. Е, не е срязал ухото си, поне засега. Но идеално се вписва в легендата.
