Пловдив... град пълен с метафорични бижута. Те не са от лъскави камъни или позлатена патина, а природни и архитектурни ценности. Онези, които не можеш да намериш в магазините. Които са свободни да дишат пространството на града, а ние можем да докоснем – археологически паметници, къщи с вековна история, значима за развитието на културния център.
Ярките символи на духовността на Пловдив са много и истината е, че е трудно да се определи кой стой най-високо в духовната йерархия.
Беседката на Иван Вазов! Изумително красивата дървена конструкция се намира в задния двор на частен имот на ул. „Велико Търново”, която и до ден днешен се счита за една от най-красивите градски улици. Къщите са пропити с безброй истории, а бившите й обитатели са онези кореняци или пришълци, които са променили лика на Пловдив и са помогнали за просперитета му.
Историята за създаването на беседката е колкото ясна, толкова и несигурна. Тя се намира в къщата на износителя на пресни плодове Личо Личев, построена през 1913 г. По всяка вероятност, беседката е вдигната, защото е в близост до Цар-Симеоновата градина, където през тези години се ситуира ло изложение, приютяващо много подобни павилиони. Когато народният поет Иван Вазов пристига в Пловдив на 22-ри ноември 1920 г. гражданите му правят страхотно посрещане на железопътната гара. Той отсяда в къщата на Личев, влюбва се в беседката и прекарва дълги часове в нея. Така тя приема и неговото име. Вътре е имало маси и столове, пред нея са се кипрели малко фонтанче и лехи, образуващи кокетна градинка.
Освен Дядо Вазов, беседката е приемала под купола си елита на духовния и индустриален живот на Пловдив. Ако можеше да говори, сигурно щеше да разкаже куп забавни и вдъхновяващи приказки, от които ти се иска да станеш част. За съжаление, както казахме, постройката е в частен имот и достъпът до нея е ограничен. Въпреки това, влиянието й е все така осезаемо, макар и малко забравено.
