Lost in Plovdiv

Основател на рода е абаджията Хаджи Вълко Чалъков (Чалоолу). Той е наричан Големи, не само защото е най-голям по възраст в рода си, а защото наистина е най-големият българин през първата половина на ХІХ век. Роден ое коло 1765 г. в Копривщица, занимава се с абаджийство, а по-късно е джелепин - браничар и бегликчия. Достига до главен предприемач на беглиците в европейските земи на турската държава. Тази служба му е поверена по лично доверие на султан Махмуд ІІ. Това го прави всевластен и всесилен български първенец. Той получава и правото да управлява държавни имоти - пасища в Балкана. Остава на поста главен бегликчия до смъртта си през 1841 г., а после на мястото му застава неговият брат Стоян до 1850 г. Те са лични приятели и с турския министър на финансите Нафуз паша и са под неговата закрила.   Имената на Големи Вълко и Големи Стоян Теодоровичи Чалъкови стават символ на българската национална програма в средата на ХІХ век.  На техния род до голяма степен се дължи побългаряването на Пловдив и победата на българщината в най-големия град на българските земи.През второто десетилетие на ХІХ век Копривщица им отеснява и те се преселват в Пловдив.

Първи се заселва Стоян Тодоров Чалъков през 1793 г. През 40-те години на 19-и век той и синовете му събират за султана данъка върху овцете и зърнените храни от Тракия, Мизия и Шоплука. През 1846 година откупува от Високата порта правото да събира и десятъка срещу 400 000 гроша, които внася в хазната. Това обаче му носи приход 5 183 877 гроша /1200% възвращаемост/. За сравнение, построената преди освобождението в София захарна фабрика струва 200 000 гроша.

През 1848 г. Чорбаджи Стоян въздига храма „Свети Георги” и първото българско училище при него в квартал Мараша. В храма още тогава се служи на църковнославянски език, а в училището се преподава на български. През 1849 г. е построен храмът „Свети Иван Рилски” и училището към него в квартал Кършияка. През 1850 г. Чорбаджи Стоян изгражда средоточното епархийско българско училище и основава фонд от около 1 милион лева за неговата издръжка. Той извиква Найден Геров за учител, а училището отваря на 1 октомври 1850 г. с името „Св. св. Кирил и Методий”. Почти няма издадена българска книга през този период, в чийто списък от спомоществуватели да не фигурират имената на Чалъковци.

През 30-те години започва съграждането из основи на пловдивските храмове и Чалъковци заемат първенствуващо място сред техните ктитори. През 1830 г. е изграден храмът „Свети Димитър”, като над три четвърти от средствата са осигурени от тях. През 1835 г. е въздигнат отново храмът „Свети Никола”, през 1835 г. - „Света Петка”, през 1844 г. - „Света Богородица”. В църковното строителство се намесват и техните братовчеди - Малките Вълко и Стоян Куртовичи Чалъкови. В своята енория в източната част на Трихълмието те подпомагат през 1832 г. издигането на църквата „Света Неделя” и по-късно храма „Св. св. Константин и Елена”

Големият Вълко идва в Пловдив през 1817 година и влиза в градската управа, като се занимава с уреждането на болниците, църквите и училищата. Става ктитор и надзорник на Рилския манастир, с негова помощ са изградени и възстановени храмовете “Св. Николай” и “Св. Петка” в Пловдив, както и “Св. Николай” в Бачковския манастир. С негови дарения са построени училището и болницата към “Св. Петка”. Вълко Чалъков е наричан също и градоначалник Филипополски на православното население.

Техните братовчеди Вълко и Стоян Чалъкови /Малките Чалъковци/, които идват малко по-късно в Града под тепетата, също са големи дарители за построяването на редица български църкви и училища.

Децата на фамилията Чалъкови вече имат европейско образование и повеждат борбата за църковна независимост. От внуците на фамилията съществен принос в историята има д-р Георги Вълкович, министър в Свободна България и Никола Чалъков – един от най-дълго управлявалите кметове на Пловдив.  През 1900 г. по негова инициатива се създава първото сиропиталище в града. 

В Стария Пловдив – на Таксим и на Джамбаз тепе – Чалъковият род е имал доста имоти, но всички те са изгорели при пожари през вековете. Останала е само Чалъковата къща, в която  е живял внукът на родоначалника на Чалъковия род – Големи Вълко, но днес тя не е достъпна за посещения.