След като през последните дни нивото на реката, пресичаща Града под тепетата, значително се повиши и вече всички острови и зелени части от сушата са потопени, решихме да обърнем поглед към миналото, когато тя неведнъж е излизала от коритото си и е причинявала множество щети.
Историческите сведения за наводнения в Пловдив започват още от XVI век. Тогава реката помита всичко по пътя си от Пазарджик до Одрин. През 1704 г. летописец отбелязва, че водата „разсипва“ Пловдив, като само къщите по Трихълмието остават непокътнати.
Едно от най-тежките ранни бедствия идва през август 1858 г., когато водите достигат почти до Джумаята. Около днешния Дом „Левски“ нивото е до шията на човек, а над 1700 къщи са разрушени. Хората бягат към тепетата, търсейки спасение от придошлата река.
Следват още години, в които Марица периодично напомня за себе си – през 1895, 1897, 1906, 1911, 1923, 1940 и 1943 г. Наводненията заливат квартали като Кършияка и Мараша, стигат до гара Филипово и дори до Капана. Но най-тежкият удар идва на 26 юни 1957 г. Единственият документ за това наводнение е докладът на кмета Никола Балканджиев, който изрежда всички поразии от бедствието.
Тогава Марица се превръща в истинска водна стена. Дигата при Захарната фабрика не издържа, старият мост е затрупан от дървета, а водата прелива от двете страни на реката. Районът около фабрика „Пулпудева“ (бившия кожухарски завод) е залят, Кършияка потъва до гара Филипово, а водният стълб достига до 4 метра. Скоро след това и Мараша се превръща в езеро, а в Столипиново паянтовите къщи рухват една след друга.
По улиците на града започват да се движат лодки. Военни и доброволци спасяват хора, останали в капан. Потопът продължава близо 18 часа, но последствията му се усещат много по-дълго.
Над 4000 декара са залети, 3500 къщи са под вода, от които над 770 са напълно разрушени. Повече от 10 500 души остават без дом. Цели квартали са без ток и вода, влаковете към София спират, а пътищата към Карлово, Хасково и Смолян са затворени. Дървеният мост до Панаира е отнесен, канализацията е разрушена, а на много места паважът просто изчезва под водата.
Още в нощта след бедствието започват спасителни акции. Лодките на гребците от ДОСО са сред първите, които достигат до пострадалите. Милиционери обикалят кварталите, за да събудят хората, а училища и тютюневи складове се превръщат в временни домове.
Само за ден подслон намират около 7000 души – в условия на тежък недостиг и жилищна криза. Единственото, което закъснява, е информацията – пресата започва да пише за бедствието едва дни по-късно.
След онзи юни бреговете на Марица са укрепени и дигите – повдигнати. Реката е частично укротена и водите ѝ са отклонени към язовири.
Към днешна дата това е последното голямо наводнение на Марица, в което тя излиза от коритото си и причинява редица щети.
Все още няма добавени коментари.