Военният клуб – гр. Пловдив е един от първите военни клубове в България. В края на 19 в. вестниците често го наричали Офицерското събрание , а от неговите салони в миналото тръгвали новите танци и обичаи. С годините той безспорно се е превърнал в истинска институция, съхранила в себе си историческото, обществено и културно развитие на града.
Преди да се появи Военният клуб , години наред офицерите нямали свой дом и наемали частни сгради. За първи път поискали терен за собствен покрив през 1895 г. През 1899 г. решили да започнат строителство. Теренът бил отпуснат предната година от тогавашния кмет на Пловдив – Христо Г. Данов, а мястото – североизточния ъгъл на градината „Цар Симеон”. Началникът на гарнизона доста се е колебал дали да приеме мястото, като смятал, че не е подходящо, защото е било далече от тогавашния център на града – площад „Джумаята“.По най-различни причини цялостният процес на строителство се забавя малко във времето до започването му през 1906 г. За проектант бил поканен Никола Лазаров, един от най-известните български архитекти.
Официално клубът бива завършен през 1908 г. а официалното и тържествено откриване става с елегантен офицерски и граждански новогодишен бал. Вътрешната украса на големия салон за този паметен бал е била поверена на известния в града художник и декоратор Андро (Димитър Андреев), който тогава е бил учител по рисуване в Пловдивската девическа гимназия. Пред клуба при специално изградена триумфална арка бива посрещнат и цар Фердинанд, който бил в Пловдив във връзка с тържеството за провъзгласяването на българската независимост.
И преди Военният клуб бил символ на светския живот в града, но след откриването на новото здание то рядко оставало празно. Баловете често продължавали до малките часове, постоянно се организирали тържества и вечеринки, гостували оркестри и оперни състави. Сцената непрекъснато привличала артистите.
На 18 януари 1927 г. голям пожар унищожава целия салон и всичко изгаря. Още същото лято започва нейното възстановяване и след няколко месеца Военният клуб е ремонтиран основно по проект на архитект Христо Пеев. Сградата променила своята външност – покривът Й от трикуполен става двукуполен. Във вътрешността всичко продължило по старому – веселие и танци до зори. За съжаление, на 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта се случва вторият, най-силен и разрушителен трус на Пловдивското земетресение. Клубът е една от най-пострадалите сгради в града. Голямата му зрителна зала е била срината до основи.
Възстановяването на сградата се поема и финансира от специално учредената от правителството Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението през 1928 г и се равнява на около 5 милиона лева. Проектите се изработват от пловдивското архитектурно бюро на архитектите Стойко Стойков и Борис Градинаров, което тогава е било най-авторитетното в града. Сградата, след поредното възстановяване, вече е с по-големи площи и възможности. Тя поема отново разнообразните си функции на обществено средище, особено в живота на пловдивското офицерство и за трети пореден път бива тържествено открита.
Животът в клуба продължил по същия начин. През тридесетте и четиридесетте години на 20-ия век тук са се провеждали богати светски балове, в които заедно с елитното царско офицерство (еталон за образованост, добри обноски и култура) е присъствало и най-отбраното и изискано пловдивско общество.
През 50-те години на 20 век клубът е бил прекръстен на Дом на народната армия. В началото на 70-те години градските власти в Пловдив обсъждат идеята да съборят сграда на клуба.
И до ден днешен в клуба продължават най-разнообразни прояви и мероприятия. Мястото е използвано от редица състави за репетиции и изяви.
Все още няма добавени коментари.