Разположена в сърцето на район „Централен“, тя е една от онези пловдивски артерии, които носят повече история, отколкото изглежда на пръв поглед. Началото ѝ датира от края на XIX век, когато вместо настилка там е имало просто прашна пътека, извиваща се през бъдещата градска тъкан.
Истинското развитие започва с построяването на Военния клуб по ул. „Иван Вазов“, което дава импулс за изграждането на масивни жилищни сгради след 1910–1911 г.
Любопитен факт от миналото ѝ е краткотрайната смяна на името през 1941 г., когато улицата е прекръстена на Бенито Мусолини – отражение на тогавашните политически настроения. След края на Втората световна война, наименованието „Велико Търново“ е възстановено.
В последните години улицата претърпя сериозно обновление – през 2019 г. бяха подменени настилката, тротоарите и уличното осветление. Този ремонт значително подобри както инфраструктурата, така и цялостния облик на района.
Днес архитектурата на „Велико Търново“ е еклектична – сгради от различни стилове и епохи съжителстват рамо до рамо. Това придава на улицата характер и я превръща в своеобразен жив музей на градската история от последните сто години.
От началните адреси по нея се открива и безспорно една от най-прекрасните гледки в Града под тепетата – тази към Цар-Симеоновата градина.
Там, в къщата на богатия търговец Личо Личев, се намира прочутата беседка, любима на Иван Вазов. Когато народният поет пристига в Пловдив на 22-ри ноември 1920 г., той отсяда в къщата на Личев, влюбва се в беседката и прекарва дълги часове в нея. Така тя приема и неговото име. Вътре е имало маси и столове, пред нея са се кипрели малко фонтанче и лехи, образуващи кокетна градинка. За съжаление, към момента, постройката е в частен имот и достъпът до нея е ограничен.
На мястото на хотела, точно срещу фонтаните в градината, в миналото е бил домът на Мария Кесякова, дъщеря на полковник Константин Кесяков, а срещу нея се намирала Сарафовата къща, в която за кратко живял кметът на Пловдив Атанас Костов, както и някои партийни функционери, а за през 70-те години е помещавала и детска градина Калина.
Малко по-надолу се намира и домът, в който е живял известният оперен бас Борис Христов, както и квартирата на Антон Безеншек – основал местното певческо дружество.
В края на отсечката се е издигал и внушителният тютюнев склад на Магърдич Томасян. Той още през 1872 г. открива в бакалницата си специално отделение за рязане на тютюн с два хавана. Едва 15-годишен, Магърдич Томасян се сдружава с друг арменец – Кеворк Гарабедян, за да създадат обща фирма, наречена по-късно „Тютюноработилница „Златен лъв“ на М. Томасян и сие“. Всъщност с работилницата в Капана се поставя началото на първото тютюнево предприятие „М. Томасян и сие“, собственост на съдружниците Томасян и Гарабедян. Търговията потръгва и се налага внасянето на машина за рязане на тютюн с ръчно колело. Тя е заменена през 1903 година с машина-резачка с мотор, което се смята за началото на модерното обработване на тютюн в България. Четири години по-късно цигарите „Томасян“ първи получават златен медал за качество на международното изложение в Лондон.
В складовете на компанията за първи път в Европа възниква бунт на хората срещу социалистическата власт малко след смъртта на Сталин.
Към момента те са превърнати в жилищен комплекс, а дълги години преди това бяха част от Денталния факултет под тепетата.
Днес улица „Велико Търново“ е не просто транспортна артерия, а културен и архитектурен микрокосмос, събрал в себе си повече от век пловдивска памет, събития и личности. Тя остава символ на връзката между минало и настояще в един непрестанно променящ се град.
