Павел Калпакчиев се ражда през 1863г в Етрополе в семейство с осем деца и още отрано поема по пътя на чиракуването и работата, за да си осигури прехраната. Години наред сменя различни дейности, докато не се хваща в хана на заможен земевладелец от село Саранци и не се влюбва в неговата дъщеря. Двамата вдигат сватба и с помощта на нейната зестра той решава да отвори своя тухларница в ширналото се поле пред жп гарата на Пловдив. Работата обаче, въобще не потръгва, защото пловдивчани по това време си строят къщите от кирпич и от никакви тухли нямат нужда.
Младият човек не се отчайва, а прави втори опит, но този път поставя нещата с тухлите не на занаятчийска, а на промишлена основа, а и тъкмо е гласуван Закон за насърчаване на местната индустрия, стимулиращ всячески предприемчивостта. Заедно със своя брат – Йордан, създават новата фабрика, която се намира в квартал Кючук Париж, между днешните улици „Лазо войвода“ и „Райчо Кирков“, на мястото на бившето кино „Тракия“. Наричат я Остромила. Калпакчиев следи отблизо новостите на европейския пазар и внася от Германия преси за керемиди и машини за тухли, за да е сигурно, че предприятието е отлично оборудвано.
Още със създаването на тухларната си той започва и активна социална политика. Наясно е, че технологията на керамичното производство изисква тежък физически труд, работи се на открито, а край пещите е много горещо. За да привлече работници, им дава с 50 стотинки по-висока надница. Най-щедрата по това време е 1.50 лв., при Калпакчиев - 2 лв. В двора на фабриката вдига безплатни общежития, баня, работническа столова, детска градина, медицинска амбулатория с три легла и с лекар и фелдшер, всичко това без пари. Отваря и хранителен магазин, в който работниците с жетони пазаруват на символични цени, дава и безплатни тухли на най – бедните от тях, за да си построят свой дом, а и безлихвен заем за закупуване на земя, при това без никакъв писмен договор, само на честна дума.
За работниците навсяка Коледа е имало угощение, а на всеки Великден са се месели десетки козунаци, боядисвали са се хиляди яйца, които са се раздавали на служителите и семействата им, заедно с подаръци за децата. На 2 август пък цялата фабрика чествала свети Илия, за да им дава хубаво време, че да се изпекат добре тухлите и керемидите. Тогава самият Павел Калпакчиев и синовете му готвели и сервирали на работниците си и трапезите в двора на фабриката не се вдигали с дни.
Поради експанзията и възхода на града предприятието се развивало чудесно и Калпакчиев си купува собствен локомотив и дори дарява тухлите, с които е построена сградата на новата пловдивска гара. Това става през 1907 г, а постройката е в бароков стил по проект на италианския архитект професор Мариано Пернигони.
Индустриалецът съдейства и при осигуряването на материалите за изграждане на Бетонния мост над железопътната линия, за да минават каруците безпрепятствено и да не чакат дълго бариери.
От началото на миналия век до смъртта си Павел Калпакчиев и съпругата му Мария даряват почти половината от близо трите милиона лева, нужни за строителството на детски дом при църквата „Света Троица“. Трапезарията на дома е носила техните имена, защото те я поддържат със собствени средства. През 1913 г. индустриалецът построява първата в града работническа болница с амбулатория, в която лечението е безплатно. Става и един от създателите на Търговско – индустриалната камара, чиято цел е да няма селище без поминък, учредява и Пловдивската популярна банка и е неин председател до смъртта си, при това без заплата.
Тухлите произведени във фабриката на Калпакчиев, са запазена марка в строителството в Пловдив. С тях преди повече от 100 години са строени близо 90 на сто от къщите в Стария град. Красивият им релефен надпис и днес може да се види на места.
Наследниците на Павел продължили неговия бизнес и дори след смъртта му през 1929 г. фабриката била в цветущо състояние. След 1944 г. обаче, голямата фамилия на Калпакчиев е дадена на съд от комунистическата власт по Закона за незаконно забогателите. Цялото им имущество е конфискувано в полза на държавата и е наложена глоба от над 11 млн. лв. Решението е обжалвано, но единствено успява да се спаси от национализация наследствената къща на ул. Май. Днес в нея живее една от внучките на Калпакчиев, а имотът е обявен за паметник на културата. На фасадата преди години е поставена плоча в памет на Мария и Павел Калпакчиеви.
През 2009-а наследници на семейството основават фондация на името на фабриканта Павел Калпакчиев. Идеята е на Мария и Росица Калпакчиеви, а зад нея застават Петър Калпакчиев, Георги Златарев и Камен Златарев. Фондацията разпространява и опазва името на Павел Калпакчиев, поддържа гробното му място, което също е в Пловдив и е част от интересния тур из тайните на Централни гробища в Пловдив, който ще се проведе тази събота.
Все още няма добавени коментари.