Дигиталният гид под тепетата ви връща назад към няколко колоритни образа и историите около тях, които все още се преразказват от уста на уста и са неделима част от градския фолклор на Пловдив.
Двама от тях дори са увековечени с паметници и често може да ги срещнем във фотосите на местни и туристи.
Мильо
Пловдивският бохем Мильо Лудия е един от най-известните зевзеци под тепетата. Михаил Димитров Тодоров е рожденото му име, но днес вече никой не го помни така, а по-скоро с лудостта и добродушието му. Градските езици не са единодушни за причината за изгубването на разсъдъка му. Някои твърдят, че бил прекалено умен и говорел няколко езика, но полудял от прекалено четене на книги. Може би по-достоверна е другата версия, а именно, че заболява от менингит в детска възраст и това довежда до забавеното му умствено развитие.
Легенди се носят за мъжката му надареност и не една и две истории разказват за начините, по които не само мъжете, но и дамите, са се опитвали да се уверят в това. Бил познайник на всички по Главната улица, където често задирял младите девойки и небрежно им подвиквал. Разбира се, не всички се отнасяли добронамерено с него и понякога ставал обект и на лоши шеги.
Знае се, че умира в бедност поради разболяване от грип.
Сашо Сладура
Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура е известен български джазов музикант. Макар че става емблематична фигура за София и Пловдив, музикантът всъщност е роден в Плевен на 15 септември 1917.
От Плевен семейството се премества в Пловдив, където бащата е назначен за директор на Симеоновата градина в центъра на града. Александър завършва италианско училище в Пловдив, френския колеж в Пловдив „Св. Августин“ и след това учи музика в консерваторията в Прага.
След като се завръща в България и след разформироването на Царския симфоничен оркестър, той започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторанта към хотел „България“, където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура.
Сладура не се страхува да разказва вицове и майтапи за социализма и хората на власт.
Но особено опасно става за бохема времето след 1956 г, когато на власт идва Тодор Живков. Тогава Държавна сигурност започва да следи Сладура и агенти на службите го подслушват и докладват ежедневно и навсякъде. Папката на „Обекта“, както ченгетата са кръстили Сашо в досието му, става все по-дебела. Зевзекът обаче не прощава с вицовете си и на новите управници.
Няколко пъти е осъждан, а при последното си задържане е арестуван и след като прекарва осем нощи в килиите на ДС, се озовава в трудовия концлагер „Слънчев бряг“, край Ловеч. Инструкциите към началника на лагера Николай Газдов и помощниците му са ясни – Сладура да бъде докаран до „естествена смърт“. Според едни Сладура е убит още в деня на пристигането си в Ловеч, според други успява да преживее едва 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит. В смъртния акт е записана причина за смъртта – ангина.
Много от вицовете му се разказват и до днес. Други анекдоти са преработени и се споделят със съвременно звучене.
Бай Иван Карачомака
Известен е още като пловдивския барон Мюнхаузен. Фантастичните му разкази още се разказват и преразказват с години. Никой не може да каже със сигурност колко и какво точно в тях е истина и колко измислица. И дали зад всичко това не се крие един човек с разностранни изключителни дарби. Наричали го и Царя на лакърдията.
Знае се, че бил човек, който обича да се шегува със себе си и с голямо чувство за хумор. Нерядко играел ролята на гид, тъй като отлично познавалисторията на този древен град Пловдив и с удоволствие събирал хора около себе за приказки.
В мрежата хората споделят за него, че четял много и можел да води съвсем аргументирани спорове със специалисти от най-различни области.
Един от разказазите пък твърди: „ Бай Иван е бил близък с царското семейство. Един ден Борето /цар Борис/ го вика да му прави компания при пътуването му до Германия по покана на Хитлер. Взели и таблата да не скучаят. Преговорите свършили и българските гости седнали да учат фюрера на ориенталската игра. Направили една петица, но Долфи /Адолф/ взел да шмекерува. Тогава бай Иван му забърсал един шамар и му изнесъл урок по табладжийски морал“
