Днес да отделиш време за хапване сутрин може да бъде истински лукс. Всички бързаме, увлечени в ежедневни задачи и пропускаме едно от важните хранения за деня. Няма как обаче, да не си спомним едни малко по-различни времена, когато традиционно в ранни зори за закуска се приготвяха бабините тестени специалитети и аламинути, a всички се събираха около масата. Чия и гранола бяха непознати думи, а концепцията за брънч – съвсем далечна от нас. Затова със следващите редове решихме да се върнем малко назад в годините и да разнищим традиционните български закуски и къде може да ги открием сега в Пловдив.
Баница/тутманик
Баницата си е национален специалитет и веднъж опитали пухкаво изпечените кори, гарнирани с топящо се в устата сирене – няма как да не сте ѝ фенове. Всеки край и дори всеки дом си има собствена модификация на оригиналната рецепта. Тутманикът също не отстъпва по вкус и разпространение. Той се приготвя от тесто, като за плънка отново може да се използва сирене, но в някои области го гарнират с месо/кайма или го месят направо сладък като козунак. Миналата година лично изпробвахме някои от предложенията на препоръчани фурни в Града под тепетата и в статия сме събрали най-вкусните сред тях.
Кифла с мармалад
Наименованието на това изделие най-вероятно е взаимствано от Австрия, където се наричало „кипфен“ и за първи път е описано през 1227 г. Също се приготвя с най-различни пълнежи, но не сте хапвали българска кифла, ако не я пробвате с мармалад. За съжаление, оказва се, че все по-често е измествана от френския си вариант – кроасана и ако искате да се насладите на вкуса й- препоръчваме да заложите на някои от фурните, които сме откроили в текста за най-вкусните банички в Пловдив. Кифлите им също са отлични!
Пирожки/мекички/бухти
Снимка: Мекица и кафе
Смята се, че рецептата на пирожките е заета от славянската кухня, където се предлагат с най-различни плънки: месо, зеленчуци, твърдо сварени яйца, картофи, зеле и дори плодове. В Пловдив те са на едно и също място (отстрани на Халите в самото начало на улица Евлоги Георгиев) може би вече от половин век и са пълни с мармалад, който буквално се топи в устата. Алтернатива са на кифлите, но имайте предвид, че са по-мазни като усещане. Колкото до мекички и бухти – в традиционно българския им вид едва ли може да ги намерите на много места. Мекица и кафе се доближават до вкуса отпреди, но ако намерите налични в някоя фурна, не се колебайте да опитате (и после да споделите впечатленията си).
Принцеси
Това е популярна закуска от българската кухня, представляващ филия хляб, намазана с кайма, смес от кайма, яйце и кашкавал, понякога само настърган кашкавал или във вариация с разбъркани сирене и яйца с подправки. Запича се до зачервяване на фурна, обикновено само в горната част. В Източна и Югоизточна България такъв вид аламинут е наричан странджанка (или страндженка). Рядко може да намерите приготвени по този начин в пекарни или фурни вече. На някои места ги предлагат със запечен кашкавал и шунка, че дори и с моцарела. Ако ви се хапва нещо подобно, препоръчваме да опитате в Нико в Капана.
Филия с мас/циганска баница
Трудно ще се обясни защо е толкова вкусно, но филийките с мазнина и чубрица са спомен за много пловдивчани. Изобщо не са съвместими с представите за здравословно хранене, но пък може да са част от високо мазнинна диета.
Попара/ Трахана
Една от най-предлаганите закуски в детската градина представлява накиснат хляб във вода, чай или прясно мляко. Подправя се със захар и/или сирене. Алтернатива на овесените каши със замразени плодове, но може да си я похапвате единствено у дома.
Юфка/макарони със сирене
Отново позабравени вкусове от нашето детство, които днес най-вероятно може да ви приготвят само бабите на село.
За напитки пък ще бъдем съвсем кратки – оставете смутитата и фрешовете, а вместо това опитайте боза или студен айрян и ако имате други любими храни от своето детство, смело споделяйте в коментарите!
Все още няма добавени коментари.