Тя обхващала мегдана в подножието на Джамбаз тепе и близките улички, началото на бившата ул. Садово (днес ул. Ив. Караджов) и част от Цариградско шосе. В нея била запазена типичната обстановка на пловдивския живот от първите години след Освобождението.
Най-добре се чувствали в махалата Тепеалтъ любителите и ценителите на виното. Имало множество механи и всичките били претъпкани. Редовните посетители се знаели помежду си и ако се появял някой непознат, се подпитвали и смушквали кой ли пък може да е и откъде ли пристига.
Още от десет часа започвал „ракъ мухабетът“ – та чак до пладне. Пиело се мастика, джибровица, жълта като кехлибар сливовица. Към нея при поръчка се поднасяли и мезета: стар фасул с червен кромид, зелен фасул с кисело мляко и чеснов лук, маслини, хайвер, рибка на залък хляб, попарен чесън, краставичка, маруля, репички. Така било във всяка кръчма.
Часовете се изнизвали неусетно и на никого не му се ставало. Преди тръгване задължително се минавало през тезгяха, за да се оправи сметката. И там – приключвали с още по едно за изпроводяк!
На пл.Рила (сега пл. Възраждане) между улиците П.Р.Славейков и Митрополит Панарет се намирала небезизвестната кръчма на Моралията. В нея имало оджак за кафе и всяка сутрин преди да отиде на работа в Мъжката гимназия, Петко Славейков изпивал там първото си кафе.
В края на месец юли 1891 г. пък пак в нея Димитър Благоев направил първото събрание след конгреса на Бузлуджа, а след като ги подгонили, се укрил в близкия Новоселски хан.
У Моралията всичко било весело и шумно. Нямало място за грижи. В механата имало и латерна, на която свирел Садетин (някогашен цигански главатар). Рядко се напивал, но почерпките не закъснявали и в такива моменти най-доволен бе Моралията, тъй като настроението се повдигало и поръчките се сипели една след друга. Хората идвали на място, за да се веселят!
Известна била и скарата в заведението. Още щом се чуе пращенето на мазнината и чаткането при обръщане на кюфтетата, всеки нетърпеливо извъртал глава да види дали чиракът носи неговата чиния – кебапчета, кюфтета, сочни шишчета, зачервени дробчета, филета, наденички и пържоли. А досами самата скара са наредени още: бомбари, черва, шкембе и накрая за капак – печена козя пастърма! И така всеки ден, всяка вечер!
Съвсем близо до Моралията се намирала и механата на Кокошката. Така наричали съдържателя, защото говорът му приличал на кудкудякане. В същото помещение по-късно се настанил и Михалчо, за когото ви разказахме в материала си за 5 стари пловдивски кръчми, които вече не съществуват.
На Тепеалтъ имало и много гостилници. Който не искал в механа, ходел там! Наредбата им била скромна и нямало нито прислужници, нито листове за ястията. На печката просто били наредени няколко тенджери и всеки повдигал капана, за да си избере.
Е, такова било положението в една от най-забележителните махали по онова време!
Статията е написана по информация от книгата Пловдивска хроника на Никола Алваджиев
Все още няма добавени коментари.