Сградата се свързва основно с негативни събития – арестувани престъпници, различни видове дела и леко скучна администрация за хората, които се занимават с дружества, свидетелства за съдимост и подобна бюрокрация.
Истината е обаче, че първоначалната ѝ история е свързана с Търговско-индустриалната камара в Пловдив. След сформирането на звеното и постепенното разширяване на дейността му през годините, в края на 30-те се решава да се издигне и представителна сграда. Това се случва през 1938 година, когато започва строежът на този техен нов дом. Проектирането е възложено на Димитър Попов и Светослав Грозев, а строителството продължава до 1941 година, когато здранието е осветено на 6 март.
Дизайнът е доста строг, типичен за сериозна и представителна сграда. Носи и много от белезите, обичайни за архитектурния модернизъм у нас между двете световни войни. Била е на три етажа, с две големи зали и две отделни стълбища. По-големият вход и по-голямото стълбище водят до двете зали – едната е точно над самия вход, другата гледа на север, днес – към вътрешния двор.
Подовата настилка е от големи мраморни черно-бели плочи. Около касите на вратите са използвани красиви гладки мраморни плочи, на които ясно си личат ефектните жили. Стените са облицовани в травертин. Всичко е изпипано в максимален детайл. До днес на много места си личат и устойствата за отваряне на прозорците, както и името на фирмата, която ги е изработила – немската Kiekert, която до ден днешен съществува и прави заключващи системи за целия свят.
В западната част са събрани по-малки помещения – там подовата настилка е от черно-бели шахматни карета от мозайка, също типично за модернизма у нас през 30-те. Стълбището също има типичен модернистичен елемент – дългите тесни и високи верткални прозоречни отвори. Парапетът е тръбен. Изключително интересно и необичайно за страната – но срещано в други сгради в Пловдив – е решението за долната част на стълбищата. Вместо с гладка, полегата повърхност, те са стъпаловидни и от долната си страна.
Екстериорът на сградата също е много интересен. Облицовката е каменна, изчистена от детайли, които са съвсем малко. Такива намираме най-вече на двете врати – по-голямата от източния вход и по-малката – на западния вход. В метални медальони на вратата са изобразени типични за промишлеността символи – стилизирана фабрика, зъбни колела, житни класове, както и покровителят на търговците – Меркурий. Подобни елементи има и над централния вход на сградата, под корниза. Тези елементи се откриват и в други подобни сгради, свързани с търговията в цялата страна.
Днес сградата на Търговско-индустриалната камара е претърпяла известни промени. Това се случва най-вече в периода на социализма. Още след Освобождението, Пловдив изпитва трудности да построи сграда за нуждите на съдебната власт. Обсъждат се купища варианти за място, за видове финансиране и т.н., но така и до 1944 година такава сграда не се създава. След 9 септември Търговската камара е закрита и сградата е отнета, като малко по-късно там ще се настани именно пловдивският съд.
Една от големите промени е изграждането на още един четвърти етаж, в нетипичен и неподходящ за модернизма стил. Полегатият скатен покрив от проекта от 1938 година е премахнат и на негово място е изграден сегашният мансарден етаж. Друга голяма промяна се случва в началото на 80-те години, когато се изгражда сградата на север, като двете са обвързани с топла връзка. Двете сгради днес се делят от Окръжния, Районния съд и други институции. Множество преустройства са извършени в интериора.
Много от чара на автентичната сграда обаче все още е запазен. Сред елементите са подовите настилки и облицовките на стените от естествени материали, стълбищата, прозоречните отвори (на някои места са подменени дограмите, но други са запазени), някои от много специфичните врати с метални тръбни дръжки, парапетите по стълбищата, както и голяма част от екстериора – красивите врати, дребните детайли, както и самата каменна облицовка отвън.
Все още няма добавени коментари.