Може би допреди 30-ина години по-голямата част от тортите и за делник, и за празник, си ги приготвяхме основно у дома. Ходенето на ресторант или сладкарница си беше истинско преживяване, особено за децата, а пийването на кафе и безалкохолно навън не бе ежедневие, а цяло събитие. Затова и не е чудно, че пловдивчани с най-хубави чувства си спомнят за кварталните местенца, където са се разтушавали от ежедневието и са подслаждали живота си.
В предишен текст откроихме някои от най-запомнящите се централни сладкарници и техните специалитети, но в коментарите в социалните мрежи мнозина от вас сами ни разказаха за други фаворити, които също заслужават да бъдат споменати като незабравими сред малко по-голямото поколение.
Фани Николова си спомня за малката сладкарница Роза, която се е намирала на ъгъла на Главната с улица Отец Паисий. Там продавали най-хубавата боза в Пловдив, а Ангелинка Умурска добавя, че толумбичките също били превъзходни. По това време вкусната напитка се предлагала за около 10 стотинки.
До Халите пък била Хавана-та със страхотни петифури към кафето. А то самото било на цена от едва 11 стотинки.
На кръстовището на Руски и Шести септември се намирала сладкарница Китка. Спомнят си я със страхотното ашуре и толумбичките, които там били истински и спокойно можело да похапнеш 3-4, без да ти стане прекалено сладко и захарно.
С ашуре със сладолед в кварталното място за сладкиши Калинка се подслаждали живущите около градинката на Капитан Райчо. Смята се, че рецептата му е най-старата позната рецепта в световен мащаб. Легендата разказва, че това е бил и любимият десерт на Ной, ето защо често може да срещнете ашурето под името Ноев пудинг.
Срещу хотел България се намирала детската сладкарница Захарно петле, от която малчуганите обожавали аерошоколада. Цената му била около 26 стотинки, а на опаковката имало самолет. Не били толкова разнообразни марките на пазара както сега и другото спрягано име на какаовото изкушение е Кума Лиса.
Децата от 50-те и 60-те години с носталгия си спомнят и павилиончето за лимонада пред кино Балкан. В него имало две кранчета с газирана вода и два вида сироп – жълт и червен. Първо във високите чаши се сипвало от него, а после се добавяла водата. Незабравим и неповторим вкус!
В по-късните години пък, около 90-те – много популярни станаха машините със сладолед. Предлагаха се бял и кафяв, а текстурата бе много кремообразна и пухкава.
Все още няма добавени коментари.