Lost in Plovdiv

Според историческите данни кафене на Дановия хълм е съществувало още в далечната 1880 г. То се е намирало на един хвърлей разстояние от Часовниковата кула. “От градския „бомонд“ идвали тук по една стръмна уличка откъм „Джумаята“ да постоят на хлад в топлите летни вечери, да послушат военната музика, да изпият чашка кафе или пък „илимоната“, пише изследователят Никола Алваджиев.

Същинското залесяване на хълма обаче, започва по време на управлението на книжовника Христо Г. Данов (1897 – 1899), докато благоустрояването на Сахат тепе  се случва  при кмета Еньо Манолов- в края на 20-те и началото на 30-те години. Тогава е завършен пътят до върха, започнат при кметуването на Христо Г. Данов още в края на XIX век, изграждат се подпорни стени, стълбища, оформят се подходите към парка.

На 3 август 1932 г. Пловдивската община обявява конкурс за построяване на бюфет на това място. На 19 февруари следващата година, заведението е открито на мястото на бивша турска барутница. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров. Едноетажната постройка с елегантен обем и олекотена конструкция напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на това място.  В него тогавашният кмет Божидар Здравков посреща през май кметът на Букурещ Добреску, а през август – видният френски политик, държавник, бивш министър-председател, историк и писател Едуард Ерио, придружен от българския премиер Никола Мушанов. Там ги очаква оркестър, който изсвирва първо Марсилезата, а след това българския химн. 

Заведението се е намирало на метър от малко шадраванче, като от масите не се е разкривала гледка към Пловдив отвисоко, тъй като на практика са се намирали в нещо като мини плато. Ресторантът е бил най-екологичното заведение, проветрявал се от всички страни, а музиката огласяла 4-те краища на Пловдив. 

След 1944 г. той продължава да работи под името „Младежка среща“. През 1975 г. обаче, е съборен окончателно, а местната власт е имала намерение на същото място да построи бляскав ресторант "Хеброс". Идеята обаче не е осъществена и всичко запустява.

В наши дни е запазен единствено фонтанът, а в близките години бе обсъждана идея за възстановяването на бюфета в предишния му вид, която към днешна дата явно е замразена.