Lost in Plovdiv

Освобождението на България обхваща събитията, които имат връзка с възстановяването на българската държавност след почти 500-годишно османско владичество. Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март се чества от 1888 г., но в във времето е имало периоди, когато бива отменен. След промените от 1989 г., Великото народно събрание променя Кодекса на труда и от 1991 г.  3 март е официализиран като национален празник. На този ден (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан предварителен мирен договор, известен в историята като Санстефански мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и с него се ознаменува Освобождението на България.

By Dimssi - Собствена творба, CC BY-SA 3.0, Link

Централно място заема Руският паметник почти на върха на Бунарджика. Това е първият монумент в България, посветен на Руско-турската освободителна война. Издигнат е само  3 години след нея – през 1881 г.,  по типов проект, дело на архитект Вокар. Изграден е в чест на на воините, загинали по българските полета и е посветен на цар Александър I. След 1888 г. се утвърждава традицията честванията на Трети март да се провеждат пред него, а в средата на 30-те години, по предложение на кмета на Пловдив Божидар Здравков,  Бунарджикът е преименуван на „Хълм на освободителите“.

През 1882 г. в Пловдив е издигнат и паметникът на Олга Скобелева, майка на генерал Скобелев, която  по време на Руско-турската война е начело на Балканския отдел на Руския червен кръст. Тя събира дарения за бедстващите българи. Пристигайки в Пловдив, прави дарение за сиропиталището в града от внушителните 20 000 златни рубли.

Като свързан с Освобождението, но издигнат много по-късно паметник, може да се смята и Братската могила. Тя представлява мемориален комплекс в Пловдив, посветен на падналите за Освобождението на България от османско владичество и по време на Балканските, Първата световна и Втората световна войни. Паметници имат също капитан Бураго, както и общ с пловдивските освободители на Пазарджишко шосе. В централния гробищен парк до „Руското гробище“ има паметник на опълченците от Пловдивско, а по-късно на север от гробищната църква е издигнат паметник на тези, чиито гроб е неизвестен.

В първите години след Освобождението се строят и доста храмове. Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ е издигната по проект на арх. Йосиф Шнитер и е храм-паметник на Освобождението. Сградата носи официално името „Св. Св. Кирил и Методий и св. Александър Невски“. Издигната е със средства на видните пловдивски жители от района. Строителството започва през 1882 година на 11 май и завършва 2 години по-късно. Част от иконите в храма са изрисувани от революционера и художник Георги Данчов.

За камбанария-паметник пък се смята кулата на катедралния храм „Успение Богородично“. Тя също е издигната по проект на арх. Шнитер през 1881 година. На нея е изписано „В памет на освободителите“. Самият храм, силно свързан с борбата за българска национална църква, е построен през 40-те години, още по времето на османската власт.

Някои други топоса в града също са свързани с Освобождението на България. Един от големите булеварди в жк „Тракия“ носи името „Освобождение“. Малка уличка в Кючук Париж до „Събота пазара“  е кръстена „3-и март“, а дълго време днешният булевард „Руски“ пък се наричал „Цар Освободител“, но е преименуван на „Руски“ през социалистическия период и така и не възвръща името си. Други улички са: Капитан Бураго, Капитан Райчо, Гурко и още редица други в централната градска част, че и по районите.

Най-колоритният пловдивски кввартал пък носи името на генерал Столипин - участник в Кримската (1853 – 1856) и Руско-турската война (1877 – 1878), както  и управител на Източна Румелия преди влизането в сила на Берлинския договор. Възниква през 1889 г. като първоначално не носел името Ново село, но впоследствие е преименуван.