Текст и снимки: Славена Шекерлетова
Много е изписано за тази приказна забележителност до Града на тепетата, включително и ние сме ѝ посветили подробна статия. Днес обаче ще се спрем на един малко по-различен подход. Искаме да ви подскажем пътечка в планината за разходка, която особено пролет и есен е изключително благодатна откъм гледки и ухания. Дори да не ви е целта да посетите крепостта, раздвижването си заслужава, ако харесвате да сте сред природата.
Пътеката започва от Бачковския метох или по-точно от средновековната църква с каменни стени „Свети Георги Метошки“. Може да стигнете и с навигация, но когото и да питате, когато влезете в града, ще ви упъти, защото се стига лесно и всеки знае къде е „Метоха“. Ако идвате от Пловдив, тръгвате по пътя за Бачково и след като минете второто кръгово от влизането ви в града, то тогава е моментът да попитате къде е „Метоха“. Някога преди много години там, освен църква е имало и страноприемница, изградена по времето на Григорий Бакуриани (един от основателите на Бачковския манастир). Когато стигнете „Метоха“ , минавате зад църквата и тръгвате по първата пътека, която е успоредно на шосето и е над него. Тя е кратка – отиване и връщане за около час, ако ходите много бавно. Но си заслужава, защото разкрива великолепни гледки към Асеновата крепост, планината и реката. Колкото и снимки да покажем, на живо е прелестно. Пътеката минава покрай параклиса „Свети Илия“.
Вероятно ще забележите, че почти на всеки хълм край Асеновград има параклис. От този се разкрива невероятна панорама, която особено наесен е пъстра, цветна и изключително живописна. От него тръгва стръмна пътечка надолу към пътя за крепостта. Но тук предложението е да продължите напред, където след малко ще стигнете до кръстопът. Надолу (вляво) пътеката води до асфалтовия път към Асеновата крепост. Остават ви три завоя до там. Ако продължите надясно, ще излезете също на асфалт, но вече малко над крепостта. Този път води до друг параклис „Св. Димитър“, като за да го достигнете е нужно след няколко завоя пак да тръгнете по една пътечка в гората. В тази посока са и селата Лясково и Яврово. Пътеката е лека, в началото има по-интензивно изкачване за около 10 минути и след това е равна. Събота и неделя по нея минават доста туристи.
Другият маршрут до Асеновата крепост е известен. Въпросът е там, че повечето гости на града предпочитат да го преминат с автомобила си. Така пропускат да се разходят два километра в едната посока. Колата може да се паркира в началото на пътя. Просто пробвайте да отидете пеша, може и да ви хареса. Има много завои нагоре към крепостта, пейки, разклонения или пътечки към параклиси и реката, както и страхотни гледки, които просто не заслужават да минеш покрай тях за секунди. Ходенето не е тежко, въпреки лекия наклон. С много бавно придвижване и време за въздишане по красотите наоколо в двете посоки отнема около час и половина.
И двете разходки си заслужават. Но, ако искате да се почувствате в планината и нямате кой знае колко много време за това, то първата пътечка буквално дава възможност на две минути от града да се шмугнете сред дърветата и да прекарате тихо време нависоко, сред шумоленето на листата, птичи песни и едни ароматът на природа. Понякога по тази пътечка се появява и сърна, вероятно само за късметлиите.
Все още няма добавени коментари.