Възприето било разходките да стават в четвъртък, събота и неделя следобед и то само при хубаво, слънчево време

 

Едно от най-предпочитаните места за раздвижване била градината „Цар Симеон“, която дълго продължавали да наричат Изложението. И тепетата почвали да се разхубавяват, но все още говорели за тях с пренебрежение. За тях можело да се облечеш как да е, но за Изложението било задължително и за мъжете, и за жените – да се издокараш!

Възприето било разходките да стават в четвъртък, събота и неделя следобед и то само при хубаво, слънчево време. Застудеело ли, никой не се мяркал по алеите, а при дъжд – всичко потъвало в кал.

Най-често се използвала главната алея, която започвала вдясно от големия шадраван. Обиколката траела десет – петнадесет минути. На места имало поставени седалки, но те най-често оставали празни, тъй като не било прието да се сяда. Всички вървели бавно и тържествено, но разговори не се водели. По-скоро някой ще кимне с глава за поздрав, ще се кръстосат любовни погледи.

Облеклото и за двата пола също било специално за случая. Мъжете най-често се носели еднакво: половинки обувки, черни или бели плетени домашни чорапи, тесни панталони, сиво каре сако или черно палто, гумена яка, която можела да се чисти с плюнка, бял нагръдник , шарена връзка с голям възел. Някои носели шапки – гарсонетки, други – широкополи сламени шапки като плантатори, а трети се перчели с бомбетата си. Бастунчето било задължителна част от визията. Офицерите и приставите крачели важно със силно вталени мундири и големи шпори на ботушите, като нарочно разхлабвали сабята си, за да може да чатка по камъните и да кара хората да се обръщат.

Доста по-сложен бил тоалетът на дамите. При тях най-важното било да се пристегнат, за дяа добият вид за разходката. На ханшовете си често слагали турнюри, а на бюста – торбички вълна за обем. Всички носели корсети с множество банели, които силно пристягали. Косите се поставяли в бухнала отпред прическа, чантичките били домашно производство, а обувките – високи и с лачена част отпред. Роклите се закопчавали догоре, без никакви голотии. За обличане отивали поне два часа, а обикновено толкова време продължавала и разходката. Когато сметнели, че достатъчно са обикаляли по алеите – жените и момите бързичко си отивали. По-голямата част от тях били на възраст шестнадесет – двадесет години. Това занимание било и един от техните начини  да си намерят съпруг.

В днешно време може би най-предпочитаното място за разходка е Главната улица, където често при хубаво време се стичат не само пловдивчани, но и десетки гости на града. Обикновено това е и повод за нагласяне на визията, макар че последните години покрай пандемията все повече се наблюдава тенденцията към по-спортно и небрежно облекло. Друга любима локация несъмнено е Гребната база, която пък често се използва и като арена за спортни дейности. И докато едно време не е било прието да се сяда, сега е абсолютно задължително след раздвижването да намериш място на слънце, най-често в заведенията около сградата на Общината, или разбира се, Капана!

За основа на текста е използвана информация от книгата "Пловдивска хроника" на Никола Алваджиев