На 15 септември 1882 г. за читатели е открита Библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. Тя изпълнява функциите на национално хранилище на българската книжнина и има огромен принос в опазване на българското културно-историческо наследство и съхранява над 1.5 милиона библиотечни единици.
Създадена е по лична инициатива и с усилията на видния възрожденски деец Йоаким Груев, директор на народното просвещение в средата на 1879 г. Голямо съдействие оказват Константин Величков (с пледоариите си в Областното събрание за гласуване на първия бюджет на библиотеката), Петко Каравелов, уредил специална поръчка за над 400 книги на английски език, директорът на Пловдивската мъжка гимназия – Димитър Благоев, както и руският вицеконсул Найден Геров, (издействали пренасянето в Пловдив на 1850 тома от известната Венелинова библиотека, създадена от български ученици в Одеса), митрополит Панарет (с ценните си дарения на старопечатни книги) и др.
Идеята на Йоаким Груев за библиотека и археологически музей е с начало още от м. май 1878 г. и до 1882 г. е общо хранилище на книги и старини и се помещава в част от помещенията на дирекцията на Народното просвещение на Източна Румелия. Така започва своето съществуване Областната библиотека и музей на Източна Румелия. с равни права с народната библиотека в София след Съединението.
Библиотеката в Пловдив се развива като архив на българската книга и периодичен печат, богато хранилище на ръкописната и възрожденска книжнина, създават се уникални колекции от редки и ценни издания. Важно значение има приетия през 1881 г. Закон за свободата на печата, съгласно който библиотеката получава по два екземпляра от всички публикации, книги, брошури, вестници, списания, възвания, гравюри, карти и др. на Източна Румелия. С този закон тя става първата депозитна библиотека в България и на Балканите. След закона от 1897 г. запазва равни права с другата национална библиотека в София.
За организацията, устройството и развитието и голям принос имат видни българи, значими личности като: Петко Каравелов, Константин Величков, Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Г. Данов, Илия Йовчев и др. Първи библиотекар уредник (управител) е руският публицист Александър Башмаков. След него библиотеката се ръководи последователно от Илия Йовчев, Стефан Ботев (брат на великият Хр. Ботев) Стоян Аргиров, Борис Дякович, Николай Райнов, Иван Радославов, Димитър Цончев, Вичо Иванов.
След Съединението библиотеката, местена многократно дотогава, е настанена по разпореждане на министър-председателя Петко Каравелов в сградата, построена за Областно събрание на бившата вече Източна Румелия, и остава там от 1886 до 1974 г.
Притежава изключително ценен архив, между който има ръкописи върху пергамент и хартия от XII до XIX век, архиви на видни възрожденски книжовници и обществени дейци, многобройни цялостни и годишни течения на периодични издания, вестници и списания, сравнително най-пълната сбирка от национална литература, издадена в Източна Румелия до Съединението 1885 г., гравюри и щампи на видни възрожденски живописци, както и офортите на Рембранд от 1880 г., издание със стойност на оригинал, една от най-богатите фотографски сбирки в страната от стари снимки и портрети някои от които са единствени и други ценни издания.
Библиотеката има завидна издателска дейност. Още през 1885 г. е изготвен първият печатен каталог в България, съставен е „Опис на старите печатни български книги“ (В. Погорелов), в отделни издания са отпечатани изследванията „Славянски ръкописи и старопечатни книги в Народната библиотека в Пловдив“ (Б. Цонев), „Орнамент и буква в славянските ръкописи в Народната библиотека в Пловдив“ (Н. Райнов). От 1905 г. започва да излиза „Годишник на Народната библиотека в Пловдив“. Голям е приносът и в областта на краезнанието, като в това отношение са и възложени национални функции. През 1950 г. получава сегашното си име Народна библиотека „Иван Вазов“.
Сред най-ценните издания съхранявани в нея са 354 ръкописни (18 върху пергамент и 336 върху хартия) книги: „Слепченски апостол“ (XII век), „Сливенски дамаскин“ (XII век), „Кюстендилско евангелие“ (XII-XIIIвек), „Постен труд“ (XIII век), „Часословец“ от Яков Крайков издадена през 1566 г. във Венеция, Своеобразна православна христоматия с произведения на Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Йоан Дамаскин, Кирил Александрийски, Григорий Синаит и др. В библиотеката се съхраняват единствените екземпляри в България на: „Псалтир“ – 1638 г., „Аврамов сборник“ – 1674 г., първата печатна българска творба със светско съдържание „Стематография“ – 1741г. на Христофор Жефарович, както и „Служебник“ – 1519 г. на Божидар Вукович, „Часословец“ – 1566 г. на Яков Крайков, „Четвероевангелие“ (XVIII век) на Макарий, „Историята на византийските емайли“ – 1892 г. от Г. П. Кондаков – библиофилско издание, отпечатано в 200 екземпляра и други.
Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев.
Все още няма добавени коментари.