24-и май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Първите сведения за отбелязването му са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. Въпреки това за официална дата на първото шествие се приема 11 май 1851 г. , когато по инициатива на Найден Геров в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив се организира празник за създателите на глаголицата. Датата не е случайно избрана — това е общият църковен празник на двамата светии. През паметната 1856 г., когато била готова и иконата на равноапостолите, денят на Св. Св. Кирил и Методий от патронно честване на Епархийското училище прераства в празник на цялото българско население в Пловдив, а само няколко години по-късно се превръща в истински общонароден празник.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. пък се отделя църковния от светския календар и затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година.
Още от миналото денят се отбелязва с празнични шествия, а най-масово това се е случвало през 80-те години на миналия век. В Пловдив манифестациите обикновено са се провеждали на площада в пространството между Централна поща и градския парк. Трибуната с официалните партийни и държавни ръководители се е разполагала до Цар-Симеоновата градина с лице към пощата. Манифестиращите ученически блокове са идвали откъм Главната и се изтегляли по улица „Иван Вазов“ в посока към гарата.
Няколко години манифестации са се провеждали и на булевард "Георги Димитров", сега „Цар Борис III Обединител“. Те винаги са били пищни, шумни, много празнични и изпълнени с настроение. Ето и някои кадри, които ще са особено емоционални за всички, които гордо са носили чавдарската или пионерската връзка в не толкова далечното минало:
Все още няма добавени коментари.