Майската неделя се оказа един от най-подходящите дни да се разходим из древния Тримонциум и да открием най-важните места и останки от сгради от онова време. Наш гид в обиколката беше Илия от Сдружение 365, а негов помощник в организацията на групата от близо 50 души – Ади.
Пловдив става част от Римската империя през 46 г., когато император Клавдий обособява провинция Тракия. По това време градът е избран за митрополия и важен административен център на областта, което поставя началото на истински разцвет, белязан от бурно строителство на обществени сгради, инфраструктура и представителни пространства. Този възход приключва драматично през 251 г. с нашествието на готите, когато градът е опожарен, разрушен и голяма част от населението му е избито. Едва в средата на IV век местните успяват постепенно да възродят селището, а за край на римското влияние по тези земи се приема IX век с поетапното разширение на Първото българско царство.
Стартирахме тура си от западната част на Пловдивския форум до Централна поща – единствен по рода си в България, с история, която започва още от времето на траките. Тази зона е разкрита през 2019 г., а в миналото тук са се намирали търговски помещения. В северната част на комплекса пък са били разположени едни от най-важните обществени сгради на античния град. Лесно може да се ориентираме къде е била Библиотеката, изградена вероятно през II век и използвана и като културен център. Малко по-късно в маршрута си достигаме и до Одеона, който първоначално е функционирал като закрита сграда на Градския съвет, а през IV век е преустроен в открит театър. Днес можем да видим реконструкцията му от 80-те години на миналия век.
Разходката ни отвежда и до Епископска базилика на Филипопол и историята за единствената по рода си синагога на Балканите, от която днес, за съжаление, не е останала следа. Някога тя се е намирала срещу църквата Света Петка, на мястото на днешен голям хотел от международна верига. По-подробно за тези обекти сме разказвали и в статията ни, посветена на религиозния тур под тепетата.
Следваща спирка е Източната порта – най-масивното входно съоръжение към Античния град. На мястото на сегашните стълби към нея могат да се видят останки от триумфална арка, издигната в чест на посещението на император Адриан през II век.
Навлизаме и в Старинен Пловдив, където редица обекти продължават да напомнят за римския период – останките от Кръглата кула до Хисар капия, части от крепостната стена, а разбира се, няма как да пропуснем и Небет тепе. Оттам се разкрива впечатляваща гледка към целия Пловдив, съпътствана от интересен разказ за функцията на останалите хълмове и значението им в обществения живот на древния град.
Обиколката ни завърши с два от най-емблематичните паметника от този период – Античен театър и Римски стадион, за които отново научихме любопитни факти и истории, доказващи защо Пловдив остава един от най-богатите на антично наследство градове в Европа.
Понякога е нужно само да погледнем под краката си, за да осъзнаем колко история пази градът ни.
Все още няма добавени коментари.