Днес ви пренасяме в Източните Родопи, като сме подготвили маршрут поне за няколко дни, ако искате да обходите повечето популярни места в региона

 

Лятото е перфектното време за разглеждане на забележителности в планините, тъй като по-хладният климат и високата надморска височина предполагат така жадуваната разхлада и бягство от големия град.

Днес ви пренасяме в Източните Родопи, като сме подготвили маршрут поне за няколко дни, ако искате да обходите повечето популярни места в региона. За база може да използвате град Кърджали и възможности за настаняване около язовира.

Меандрите на р. Арда

Реката е една от най-живописните и пълноводни български реки, а най-красиво според всички пътешественици е нейното средно течение. Тук се намират и фантастичните меандри, които в последно време виждаме из всички социални мрежи. Тези спиращи дъха завои на водата не са един или два, така че за обикалянето на всички спокойно може да си отделите дори и цял ден. Намират се покрай малки и изоставени селца, но пътят покрай тях е изключително живописен. За най-красив често е спряган Завоя, край Стар читак и Рибарци. Нарича се така заради специфичната си „U“-образна извивка, която водата прави. Всъщност тя се образува от различни притоци на язовира. Вляво е р. Арда, която се влива няколко километра по-нагоре, а вдясно р. Берковица. Любопитен факт е, че на отсрещния скалист полуостров се намират останките от крепостта „Патмос“. За да стигнете до него, поемете по пътя Ардино-Кърджали и след това по отбивката за Боровица. Има отбивка, за да оставите колата си и след това по пътека, само след няколко минути нормален ход, пред вас ще се разкрие истинска уникална и спираща дъха гледка.

Перперикон

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 20 км североизточно от град Кърджали. Археологическият средновековен комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най-популярните туристически дестинации в България. Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.).  Там вероятно се е намирала царската резиденция на тракийското племе беси. Впоследствие римляните донасят на Перперикон своя лукс и финес, а готите разоряват и изпепеляват Перперикон през 378 г. В началото на V век скалният град става епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. През VII-XIV в. Перперикон процъфтява като областен център. За него много пъти са се водели войни между българи и византийци. В края на XIV в. османските турци завладяват и разрушават крепостта, чиито руини постепенно потъват в забрава.

Свещеният град е уникален в археологически, исторически, природен и мултирелигиозен аспект, едно от чудесата на света. Много от находките, открити при археологически проучвания на Перперикон, днес могат да се видят в Историческия музей в град Кърджали.

До него се достига по добре поддържан асфалтов път, а в подножието на хълма има паркинг.

Висящ мост, с Лисиците

Построен е през 1975 година и е известен като най-дългия въжен мост в България. Дължината между колоните е 260 метра, а ширината му е около метър. Това е и единствената пешеходна връзка на село Лисиците, което се намира в единия край на язовир Студен кладенец.  До него може да се достигне по два начина: с влак или пеша. За железопътен транспорт трябва да използвате гара Момина скала, а ориентир за начална точка на ходенето е село Широко поле. Дотам пътувате с автомобил, а след това разходката отнема около 30-40 минути. След преминаването по въженото съоръжениесе озовавате буквално десетилетия назад. Лисиците е едно съвсем малко, автентично селце, в което няма пътища, водата идва от кладенци, а центърът е едно малко по-широко пространство между няколко къщи.

Каменните гъби

Скалните образувания се намират източно от с. Бели пласт, при самия път, свързващ Кърджали с Хасково. Местните ги наричат Мантаркая. Представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. Изваяни са в риолитови вулкани туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби,  са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена.

Паркинг няма, така че трябва да оставите колата си отстрани на пътя и да пресечете, но и площта им не е прекалено голяма и се обхождат бързо.

Още през 1974 г. Каменните гъби са обявени за природна забележителност. Местността, в която се намират е защитена и около тях може да видите някои редки видове птици, сред които орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица и други.

Каменната сватба

Природната забележителност се намира в землището на с. Зимзелен, на 3 кm от Кърджали, близо до асфалтиран път. В самия град има табела, която указва посоката. Трябва да подминете гробищния парк и след това селото, а после има още километър по пътя. Поема се по пътеката вляво и след 15-ина минути ще стигнете до феномена.

Изключително красива група от множество каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са изключително разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 m.

Местните може да ви разкажат няколко легенди, които витаят около уникалното място, но според науката това са скални форми, вследствие на минала вулканична дейност.

Крепост Моняк

Крепостта “Моняк” /”Мнеакос”/ се намира край с. Широко поле и е една от най-големите и високо разположени  крепости в Родопите. Състои се от две части.

Външната крепостна стена опасва хълма плътно от север. В западната част е разположен входът, с по една кула от двете страни. Северната е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа, запазена днес на височина до 7.80 м. Стената продължава на юг, следвайки очертанията на терена, и достига до непроходим скален отвес с височина над 50 м.

Крепостта е имала важна стратегическа роля, тъй като е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Продром“, намиращ се в днешния град Кърджали.

За да стигнете до нея, трябва да завиете надясно точно преди селото. Пътят съвсем догоре е изровен и черен, затова е добре да се съобразите с автомобила си и да паркирате, когато започнат по-големите камъни. След това продължавате пеша, като гледката си струва!

Крепост Вишеград

Името Вишеград е с български произход и означава „град на високо“, „висок град“ – давано на крепости и в други европейски държави. Сред части от местното население крепостта е известна и с топонима Хисар Юстю (Горна крепост).

 До нея се достига по добър коларски път. Заема площ от 562 кв.м. върху скалист връх над яз. "Студен кладенец". Крепостната стена опасва върха от всички посоки. На места са запазени стени с височина до 7 м и ширина до 1.75 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-ХІІІ в. Запазени са следите от две правоъгълни двуетажни вътрешни кули. Стените им са дебели около 2.20 м и измазани с хоросан, примесен със счукани тухли. Първият етаж е ползван за водохранилище. Ясно личат етапи на доизграждане на помещенията и стената в по-късен период от съществуването на крепостта. Входът е бил от югоизток. Крепостта е проучвана в периода 1971-74 година. Открити са както цели, така и фрагменти от глинени съдове със сграфито украса, желязна маска, стрели, копия, накити и др. Забележка: Крепостта е лесно достъпна. Удобна за посещение. 

Пещера Утробата

Местоположението на пещерата Утроба и това, че е била древно светилище използвано от траките, е известно на жителите на село Ненково от много години. Официалното откриване на обекта за археолозите е благодарение на учителят спелеолог Минчо Гумаров от Кърджали, който пази в тайна местоположението на пещерата цели осем години. Местоположението на пещерата е посочено на Гумаров от местни пастирки на кози на 20 март 1994 година

Първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.Височината на дупката е 3 метра, а ширината - около 2.50 м, като вътре прониква достатъчно светлина.

Това не е единствената пещера с формата на Утроба. Подобни пещери са се изграждали в древността в култ към женското плодородие. В България са познати над 25 пещери с форма на утроба.

До нея се стига по две различни екопътеки, като си има изкачване и пътят е около час. Няма вода, така че задължително си носете. До самия вход е монтирана стълба.

 

Лятото е перфектното време за разглеждане на забележителности в планините, тъй като по-хладният климат и високата надморска височина предполагат така жадуваната разхлада и бягство от големия град.

Днес ви пренасяме в Източните Родопи, като сме подготвили маршрут поне за няколко дни, ако искате да обходите повечето популярни места в региона. За база може да използвате град Кърджали и възможности за настаняване около язовира.

Меандрите на р. Арда

Реката е една от най-живописните и пълноводни български реки, а най-красиво според всички пътешественици е нейното средно течение. Тук се намират и фантастичните меандри, които в последно време виждаме из всички социални мрежи. Тези спиращи дъха завои на водата не са един или два, така че за обикалянето на всички спокойно може да си отделите дори и цял ден. Намират се покрай малки и изоставени селца, но пътят покрай тях е изключително живописен. За най-красив често е спряган Завоя, край Стар читак и Рибарци. Нарича се така заради специфичната си „U“-образна извивка, която водата прави. Всъщност тя се образува от различни притоци на язовира. Вляво е р. Арда, която се влива няколко километра по-нагоре, а вдясно р. Берковица. Любопитен факт е, че на отсрещния скалист полуостров се намират останките от крепостта „Патмос“. За да стигнете до него, поемете по пътя Ардино-Кърджали и след това по отбивката за Боровица. Има отбивка, за да оставите колата си и след това по пътека, само след няколко минути нормален ход, пред вас ще се разкрие истинска уникална и спираща дъха гледка.

Перперикон

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 20 км североизточно от град Кърджали. Археологическият средновековен комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най-популярните туристически дестинации в България. Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.).  Там вероятно се е намирала царската резиденция на тракийското племе беси. Впоследствие римляните донасят на Перперикон своя лукс и финес, а готите разоряват и изпепеляват Перперикон през 378 г. В началото на V век скалният град става епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. През VII-XIV в. Перперикон процъфтява като областен център. За него много пъти са се водели войни между българи и византийци. В края на XIV в. османските турци завладяват и разрушават крепостта, чиито руини постепенно потъват в забрава.

Свещеният град е уникален в археологически, исторически, природен и мултирелигиозен аспект, едно от чудесата на света. Много от находките, открити при археологически проучвания на Перперикон, днес могат да се видят в Историческия музей в град Кърджали.

До него се достига по добре поддържан асфалтов път, а в подножието на хълма има паркинг.

Висящ мост, с Лисиците

Построен е през 1975 година и е известен като най-дългия въжен мост в България. Дължината между колоните е 260 метра, а ширината му е около метър. Това е и единствената пешеходна връзка на село Лисиците, което се намира в единия край на язовир Студен кладенец.  До него може да се достигне по два начина: с влак или пеша. За железопътен транспорт трябва да използвате гара Момина скала, а ориентир за начална точка на ходенето е село Широко поле. Дотам пътувате с автомобил, а след това разходката отнема около 30-40 минути. След преминаването по въженото съоръжениесе озовавате буквално десетилетия назад. Лисиците е едно съвсем малко, автентично селце, в което няма пътища, водата идва от кладенци, а центърът е едно малко по-широко пространство между няколко къщи.

Каменните гъби

Скалните образувания се намират източно от с. Бели пласт, при самия път, свързващ Кърджали с Хасково. Местните ги наричат Мантаркая. Представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. Изваяни са в риолитови вулкани туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби,  са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена.

Паркинг няма, така че трябва да оставите колата си отстрани на пътя и да пресечете, но и площта им не е прекалено голяма и се обхождат бързо.

Още през 1974 г. Каменните гъби са обявени за природна забележителност. Местността, в която се намират е защитена и около тях може да видите някои редки видове птици, сред които орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица и други.

Каменната сватба

Природната забележителност се намира в землището на с. Зимзелен, на 3 кm от Кърджали, близо до асфалтиран път. В самия град има табела, която указва посоката. Трябва да подминете гробищния парк и след това селото, а после има още километър по пътя. Поема се по пътеката вляво и след 15-ина минути ще стигнете до феномена.

Изключително красива група от множество каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са изключително разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 m.

Местните може да ви разкажат няколко легенди, които витаят около уникалното място, но според науката това са скални форми, вследствие на минала вулканична дейност.

Крепост Моняк

Крепостта “Моняк” /”Мнеакос”/ се намира край с. Широко поле и е една от най-големите и високо разположени  крепости в Родопите. Състои се от две части.

Външната крепостна стена опасва хълма плътно от север. В западната част е разположен входът, с по една кула от двете страни. Северната е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа, запазена днес на височина до 7.80 м. Стената продължава на юг, следвайки очертанията на терена, и достига до непроходим скален отвес с височина над 50 м.

Крепостта е имала важна стратегическа роля, тъй като е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Продром“, намиращ се в днешния град Кърджали.

За да стигнете до нея, трябва да завиете надясно точно преди селото. Пътят съвсем догоре е изровен и черен, затова е добре да се съобразите с автомобила си и да паркирате, когато започнат по-големите камъни. След това продължавате пеша, като гледката си струва!

Крепост Вишеград

Името Вишеград е с български произход и означава „град на високо“, „висок град“ – давано на крепости и в други европейски държави. Сред части от местното население крепостта е известна и с топонима Хисар Юстю (Горна крепост).

 До нея се достига по добър коларски път. Заема площ от 562 кв.м. върху скалист връх над яз. "Студен кладенец". Крепостната стена опасва върха от всички посоки. На места са запазени стени с височина до 7 м и ширина до 1.75 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-ХІІІ в. Запазени са следите от две правоъгълни двуетажни вътрешни кули. Стените им са дебели около 2.20 м и измазани с хоросан, примесен със счукани тухли. Първият етаж е ползван за водохранилище. Ясно личат етапи на доизграждане на помещенията и стената в по-късен период от съществуването на крепостта. Входът е бил от югоизток. Крепостта е проучвана в периода 1971-74 година. Открити са както цели, така и фрагменти от глинени съдове със сграфито украса, желязна маска, стрели, копия, накити и др. Забележка: Крепостта е лесно достъпна. Удобна за посещение. 

Пещера Утробата

Местоположението на пещерата Утроба и това, че е била древно светилище използвано от траките, е известно на жителите на село Ненково от много години. Официалното откриване на обекта за археолозите е благодарение на учителят спелеолог Минчо Гумаров от Кърджали, който пази в тайна местоположението на пещерата цели осем години. Местоположението на пещерата е посочено на Гумаров от местни пастирки на кози на 20 март 1994 година

Първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.Височината на дупката е 3 метра, а ширината - около 2.50 м, като вътре прониква достатъчно светлина.

Това не е единствената пещера с формата на Утроба. Подобни пещери са се изграждали в древността в култ към женското плодородие. В България са познати над 25 пещери с форма на утроба.

До нея се стига по две различни екопътеки, като си има изкачване и пътят е около час. Няма вода, така че задължително си носете. До самия вход е монтирана стълба.

 

Лятото е перфектното време за разглеждане на забележителности в планините, тъй като по-хладният климат и високата надморска височина предполагат така жадуваната разхлада и бягство от големия град.

Днес ви пренасяме в Източните Родопи, като сме подготвили маршрут поне за няколко дни, ако искате да обходите повечето популярни места в региона. За база може да използвате град Кърджали и възможности за настаняване около язовира.

Меандрите на р. Арда

Реката е една от най-живописните и пълноводни български реки, а най-красиво според всички пътешественици е нейното средно течение. Тук се намират и фантастичните меандри, които в последно време виждаме из всички социални мрежи. Тези спиращи дъха завои на водата не са един или два, така че за обикалянето на всички спокойно може да си отделите дори и цял ден. Намират се покрай малки и изоставени селца, но пътят покрай тях е изключително живописен. За най-красив често е спряган Завоя, край Стар читак и Рибарци. Нарича се така заради специфичната си „U“-образна извивка, която водата прави. Всъщност тя се образува от различни притоци на язовира. Вляво е р. Арда, която се влива няколко километра по-нагоре, а вдясно р. Берковица. Любопитен факт е, че на отсрещния скалист полуостров се намират останките от крепостта „Патмос“. За да стигнете до него, поемете по пътя Ардино-Кърджали и след това по отбивката за Боровица. Има отбивка, за да оставите колата си и след това по пътека, само след няколко минути нормален ход, пред вас ще се разкрие истинска уникална и спираща дъха гледка.

Перперикон

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 20 км североизточно от град Кърджали. Археологическият средновековен комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най-популярните туристически дестинации в България. Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.).  Там вероятно се е намирала царската резиденция на тракийското племе беси. Впоследствие римляните донасят на Перперикон своя лукс и финес, а готите разоряват и изпепеляват Перперикон през 378 г. В началото на V век скалният град става епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. През VII-XIV в. Перперикон процъфтява като областен център. За него много пъти са се водели войни между българи и византийци. В края на XIV в. османските турци завладяват и разрушават крепостта, чиито руини постепенно потъват в забрава.

Свещеният град е уникален в археологически, исторически, природен и мултирелигиозен аспект, едно от чудесата на света. Много от находките, открити при археологически проучвания на Перперикон, днес могат да се видят в Историческия музей в град Кърджали.

До него се достига по добре поддържан асфалтов път, а в подножието на хълма има паркинг.

Висящ мост, с Лисиците

Построен е през 1975 година и е известен като най-дългия въжен мост в България. Дължината между колоните е 260 метра, а ширината му е около метър. Това е и единствената пешеходна връзка на село Лисиците, което се намира в единия край на язовир Студен кладенец.  До него може да се достигне по два начина: с влак или пеша. За железопътен транспорт трябва да използвате гара Момина скала, а ориентир за начална точка на ходенето е село Широко поле. Дотам пътувате с автомобил, а след това разходката отнема около 30-40 минути. След преминаването по въженото съоръжениесе озовавате буквално десетилетия назад. Лисиците е едно съвсем малко, автентично селце, в което няма пътища, водата идва от кладенци, а центърът е едно малко по-широко пространство между няколко къщи.

Каменните гъби

Скалните образувания се намират източно от с. Бели пласт, при самия път, свързващ Кърджали с Хасково. Местните ги наричат Мантаркая. Представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. Изваяни са в риолитови вулкани туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби,  са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена.

Паркинг няма, така че трябва да оставите колата си отстрани на пътя и да пресечете, но и площта им не е прекалено голяма и се обхождат бързо.

Още през 1974 г. Каменните гъби са обявени за природна забележителност. Местността, в която се намират е защитена и около тях може да видите някои редки видове птици, сред които орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица и други.

Каменната сватба

Природната забележителност се намира в землището на с. Зимзелен, на 3 кm от Кърджали, близо до асфалтиран път. В самия град има табела, която указва посоката. Трябва да подминете гробищния парк и след това селото, а после има още километър по пътя. Поема се по пътеката вляво и след 15-ина минути ще стигнете до феномена.

Изключително красива група от множество каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са изключително разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 m.

Местните може да ви разкажат няколко легенди, които витаят около уникалното място, но според науката това са скални форми, вследствие на минала вулканична дейност.

Крепост Моняк

Крепостта “Моняк” /”Мнеакос”/ се намира край с. Широко поле и е една от най-големите и високо разположени  крепости в Родопите. Състои се от две части.

Външната крепостна стена опасва хълма плътно от север. В западната част е разположен входът, с по една кула от двете страни. Северната е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа, запазена днес на височина до 7.80 м. Стената продължава на юг, следвайки очертанията на терена, и достига до непроходим скален отвес с височина над 50 м.

Крепостта е имала важна стратегическа роля, тъй като е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Продром“, намиращ се в днешния град Кърджали.

За да стигнете до нея, трябва да завиете надясно точно преди селото. Пътят съвсем догоре е изровен и черен, затова е добре да се съобразите с автомобила си и да паркирате, когато започнат по-големите камъни. След това продължавате пеша, като гледката си струва!

Крепост Вишеград

Името Вишеград е с български произход и означава „град на високо“, „висок град“ – давано на крепости и в други европейски държави. Сред части от местното население крепостта е известна и с топонима Хисар Юстю (Горна крепост).

 До нея се достига по добър коларски път. Заема площ от 562 кв.м. върху скалист връх над яз. "Студен кладенец". Крепостната стена опасва върха от всички посоки. На места са запазени стени с височина до 7 м и ширина до 1.75 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-ХІІІ в. Запазени са следите от две правоъгълни двуетажни вътрешни кули. Стените им са дебели около 2.20 м и измазани с хоросан, примесен със счукани тухли. Първият етаж е ползван за водохранилище. Ясно личат етапи на доизграждане на помещенията и стената в по-късен период от съществуването на крепостта. Входът е бил от югоизток. Крепостта е проучвана в периода 1971-74 година. Открити са както цели, така и фрагменти от глинени съдове със сграфито украса, желязна маска, стрели, копия, накити и др. Забележка: Крепостта е лесно достъпна. Удобна за посещение. 

Пещера Утробата

Местоположението на пещерата Утроба и това, че е била древно светилище използвано от траките, е известно на жителите на село Ненково от много години. Официалното откриване на обекта за археолозите е благодарение на учителят спелеолог Минчо Гумаров от Кърджали, който пази в тайна местоположението на пещерата цели осем години. Местоположението на пещерата е посочено на Гумаров от местни пастирки на кози на 20 март 1994 година

Първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. А във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.Височината на дупката е 3 метра, а ширината - около 2.50 м, като вътре прониква достатъчно светлина.

Това не е единствената пещера с формата на Утроба. Подобни пещери са се изграждали в древността в култ към женското плодородие. В България са познати над 25 пещери с форма на утроба.

До нея се стига по две различни екопътеки, като си има изкачване и пътят е около час. Няма вода, така че задължително си носете. До самия вход е монтирана стълба.