Разкрихме спецификите на градския транспорт и тайните на такси услугите, затова днес отговаряме на въпроса как шофират пловдивчани. Да управляваш автомобил в града става все по-сложно и неприятно. Да, не зависиш от графика на автобусите и от тарифите и кефа на таксиметровите шофьори, но пък директно се потапяш в джунглата от пловдивските правила за движение и неналичието на места за паркиране. Колите по улиците стават повече с всеки изминал ден, а нервите на шофьорите – все по-трудни за овладяване.
Характерни за града ни са някои особености на управление на МПС, които е добре да знаете, ,mnb gпреди да седнете зад волана за едно градско шофиране.
Часовете с най-големи задръствания под тепетата са обикновено между 7:30 – 09 часа сутрин и 17 до 18:30 вечер
Въпреки това, има специфични локации, които сякаш винаги са с по-натоварен трафик и за там си ви трябва търпение за преминаване. Всички минаващи покрай колелото на Водната палата и двете кръстовища на Панаира със сигурност постоянно тренират стоицизма си и най-вече в час пик спокойно могат да изгледат поне един епизод на популярен сериал или да изслушат подкаст, докато им дойде редът за преминаване.
Пешеходците и тяхното предимство
Една по-специална тема, която най-добре може да обобщим по този начин: пешеходецът почти никога няма предимство. Затова и често при получаване на това си право – искрено благодари, дори и с поклони към водачите на МОС. Спирането на пътека, за съжаление в Пловдив си е почти пожелателно и изисква огромно внимание от решилия да прекоси платното. Ако все пак един спре и даде път, то недейте се доверява сляпо и продължавайте да се оглеждате за преминаващите в другите платна. Не е необичайно и след И ако все пак сте в правото си и за вас свети зелена светлина, то почти сигурно завиващите вдясно и вляво в кръстовището, ще напират да минат почти през краката ви.
Пловдивските шофьори и мигачите
Този мистичен сигнал често се пропуска в Града под тепетата и останалите участници в движението е добре да имат гадателски способности за бъдещите маневри на тези около тях. Ако все пак се подаде, то ще е или в последния момент, за да трябва рязко да натиснете спирачка, или постепенно – докато все пак се почудите, дали всъщност водачът около вас ще предприема нещо. Затова спазвайте нужната дистанция и не се учудвайте от решилите в последния момент да завият или да сменят платно, че дори и посока на движение.
Толерантността под тепетата
Може би доста от нас ще направят паралел с трафика в мегаполисите по света като Истанбул например, където макар и на десетки платна, с малко бибиткане тук-там най-вероятно ще те пуснат да се престроиш. В Пловдив обаче, особено за водачите, които не са с местна регистрация, шофьорите не са съвсем толерантни на пътя. Пожелалият да смени платната ще отнесе много псувни, рязко натискане на клаксона и най-вероятно ще трябва доста да си почака. По-опитните и бързи могат и да се шмугнат набързо, но за всички останали – бъдете търпеливи.
Темата с жълтата светлина по светофарите
От малки знаем значението на всеки цвят по светлинната уредба и сме научени, че жълтото е сигнал за приготвяне. Най-често обаче, сред пловдивските шофьори то се възприема като позволение за бавно навлизане в кръстовището и леко изтегляне напред, за да бъдем първи...поне до другия светофар.
Имаме отделна и подробна статия за паркирането под тепетата, така че ако не познавате града добре, задължително се информирайте за свободни и налични места, особено в централната зона.
В коментарите пък сте свободни да споделите и своите впечатления от шофирането в Пловдив.
