В книгата си „Забравеният град“ авторите Владимир Балчев и Петко Петков пишат, че в Пловдив се разказвали легенди за бирените мезета. Готвачите измисляли чудни рецепти, на които никой не можел да устои и като че ли нямало кой да засенчи славата им.
През 1913 г. обаче се появила Първа шуменска бирария и веднага задминала конкуренцията. В нея се предлагали превъзходна скара, всяка седмица карали прясно пиво чак от Шумен, а обслужването било като в парижки ресторант.
Пловдивската интелигенция първа оценила достойнствата на новото заведение и още от самото начало го превърнала в свой клуб. Често там се събирали след премиери, концерти, откриване на изложби или събирания по проблеми с културата. Собственик бил Коста Стойчев, а сградата била проектирана от архитекта Камен Петков, виден представител на пловдивския сецесион. Намирала се на кръстовището на улиците Отец Паисий и Генерал Гурко.
„Шуменци“ бързо се превърнали в хит на града и задминали дори намиращата се в относителна близост пивоварна Каменица. Дори Първа шуменска бирария влязла в картите на Пловдив и се превърнала в ориентир за целия квартал.
За съжаление успехът траял само няколко години, тъй като започнала мобилизацията и голяма част от мъжете заминали за фронта. По този повод собственикът бил принуден да затвори заведението. През 1936 г. бирарията започнала отново да работи отново под името Прошеково пиво.
По време на соца там се е помещавал Вегетарианския ресторант. Мястото е било легендарно за пловдивчани и любима спирка на художника Златю Бояджиев.
Днес там е запазено за едно от по-старите заведения под тепетата, предлагащо италианска кухня. Интериорът е реализиран във венециански стил, но в менюто се срещат предложения и от българската традиционна кухня. Заведението предлага открита и закрита част, като през летните месеца в градината могат да обядват и вечерят около 50 човека.
Все още няма добавени коментари.