Досега в тази рубрика ви запознавахме с барове и заведения за хранене и развлечения, но днес посвещаваме текста си на не по-малко емблематична сграда и нейната променена функция

 

Един чужденец през 1882 г. бил поразен от култа към книгата в Пловдив. Местните жители имали възможност веднага да получат най-нашумелите световни заглавия, дори преди французите извън Париж. Случайните статистики показват, че под тепетата книгите на чужди езици само няколко години след Освобождението се търсят повече, отколкото българските. Редуват се войни, стопански кризи, а книжарството в Пловдив неизменно е престижен бизнес, като литература се продава в самия център на града, където се струпват най-много хора.

Всъщност този култ към книгата в Пловдив се гради близо 30 години. Тук се утвърждава първата българска книжарница от европейски тип, а правилата се налагат от известния възрожденец Христо Г. Данов много преди българите да имат своя свободна държава.

През 1929-а г. забележителен е фактът, че по това време банкерите и книжарите „владеели“ Джумаята и главната улица. На самия площад и в близките улици в продължение на десетина години имали книжарници Вълко Иванов, Никола Краварев, Борис Дишлнев, Никола Хрелков, Петко Беловеждов, Ково, Йосиф Пардо, Агоп Степанян, М. Ламбрев. Наблизо била и „Руска книжарница" на Израел Леви, „Левски" на Ангел Кунчев, книжарницата на Ервант Атамян. В „Капана" работел единственият турски книжар Шевкед Мустафов, до Куршумхан продавал стоката Александър Милков. Той наследил бизнеса от баща си, който през 1900 г. отворил книжарница точно срещу съперника си Христо Галунски.

В наши дни най-често се споменава книжарница „Отец Паисий“. Тя била в самия център на сегашния площад „Римски стадион“, предлагала най-различни стоки – от музикални инструменти до пощенски картички и бюстове на велики творци. През 1938 г. към нея в близките улици имало два клона. За да стигне до този успех, собственикът на книжарницата  Симеон Василев тръгнал от дъното. Чиракувал при различни занаятчии в родния си град Хасково, изкарвал си хляба като  обущар, дърводелец и тютюноработник. През 1913 г. открил в Пловдив будка за продажба на тютюн, цигари и вестници в близост до театъра. През 1914 г. отворил малка книжарница срещу храма „Св. Богородица“, през 1916 г. издал първата книжка, с която започнал книгоиздателската си дейност. Кантората на издателството била в дома му на ул. „Отец Паисий“№18. Изпратили Симеон Василев за фронта, тъкмо когато направил списък на книгите, които предстои да се издават. Към края на Първата световна война попаднал в пленнически лагер. Като се върнал в Пловдив, трябвало да подхване нещата почти от начало. През всичките тези години на къртовски труд, той се самообразовал, защото нямал средства да завърши образованието си. Това, което е постигнал Симеон Василев е забележително – издал 145 книги и речници, над 40 каталози и справочници, много брошури. Бил покосен от внезапен инфаркт на 7 февруари 1942 г., 49 дни след като навършил 55 години. Останал споменът за „Отец Паисий“ като една от забележителностите на града.

След това дълги години на това място продължаваше да има книжарница, но вече доста по-скромна като асортимент и предлагане. До затварянето и след това преобразяване през юни 2017-а в най-модерния туристически център под тепетата.  Всеки ден от понеделник до петък от 9 до 18 часа пловдивчани и туристи могат да получат разнообразна информация, да закупят сувенири, карти или пътеводители или просто да отдъхнат и изгледат филм за Пловдив в стилната и уютна атмосфера. Два дигитални монитора излъчват картата на Пловдив и информират за събитията в града и региона денонощно. Красивата сграда, пред която в миналото са се виели опашки за книги, по естествен начин оживява, за да се превърне в лице на града.   Осиротялата най-стара книжарница под тепетата се превърна пак в емблема на Пловдив.