Площадът на Копчетата или както ви разкрихме в една от предишните си статии – мястото, на което преди много години са издигали шатрата на цирка, е едно от най-живите места в Града под тепетата и е най-малко известен с официалното си наименование – Стефан Стамболов. На процесите около неговото оформяне сме посветили отделен текст, а днес ще ви разкажем за една от най-красивите сгради в карето, която обаче често остава подминавана, тъй като архитектурата ѝ е изчистена, семпла и не впечатлява, ако не се загледаме в елегантната ѝ лаконичност.
Това е и една от малкото къщи, построени през 30-те години на площада - на семейство Протохристови – Клео и Стефан. Издигната е през 1937 година по проект на известния архитект Стойко Стойков.
Историята може да започне 10 години преди построяването на къщата, когато ситуацията на фамилията Самооглу – собственик на имота, никак не изглеждат розови. Асеновградската гръцка фамилия не се намира в добро финансово положение – с много несъбрани суми от длъжници, те остават почти без средства. Братята не могат да се оправят със сметките и се налага да пишат на сестра си Клеоники Самооглу, която учи музика във Виена, да се прибере в Пловдив.
Макар и с афинитет към изкуствата, Клео успява да се справи със ситуацията. Тя търси адвокат, с чиято помощ да събира един по един дълговете, които фамилията имат да получават. След търсене на различни юристи, тя открива Стефан Протохристов, който по-късно става нейн съпруг.
Всъщност почти целият квартал между улиците „Лавеле“ и „Найден Геров“ е с имоти, собственост на фамилията Самооглу. Първа се строи сградата на ъгъла на Лавеле и Найден Геров. Тя е построена за хотел на фамилията– хотел „Палас“, а реално последната издигната от тази страна на площад „Стамболов“ е именно къщата на семейство Протохристови – Клео и Стефан. Нейната архитектура доста се различава от обичайния стил на архитекта, който обичайно строи сецесионови и ар деко сгради – издължени във височина, с тесни и високи прозорци, и декорация по фасадите, макар и съвсем изчистена. Този му проект обаче е напълно различен - по фасадата няма почти никакви орнаменти, прозорците са ниски и широки, входът е впечатляващ с двете си колони.
Световната история обаче се намесва във фамилната. През 41-а година България влиза във Втората световна война. За кратко време в къщата са настанени немски офицери. Те скоро обаче напускат и оставят, но за сравнително кратко, тъй като след 9 септември 1944 година къщата става щаб на Червената армия.
След напускането на руските войски разрушенията по красивата модерна къща не приключват. В годините до началото на 70-те действа закон за жилищната криза – тоест в по-заможните домове се настаняват произволни хора в нужда. Така малката двуетажна къща изведнъж става дом на няколко семейства, които делят тази сграда, без дори да се познават. Всяка отделна стая се превръща в собствен дом на отделна фамилия. Всички делят кухнята, а отношението към опазването на тази сграда е нулево.
Това невежо отношение към сградата приключва към 60-те години, когато собствениците на къщата случват на настанени от централната власт „наематели“. Тогава за известно време там живеят двама оперни певци. В началото на 70-те там живее и прочутият диригент Месри Мехмедов, който живее за кратко в Пловдив.
Към годините след неговата смърт законът за жилищната криза вече е отменен и семейството може да живее спокойно в собствения си дом. Макар и с различни поражения от обитаването от хора, които нямат отношение към историята и наследството, къщата пази своя красив интериор – интересни мозайки, гипсови орнаменти, интересни лампи. Градското пространство обаче е силно променено, спрямо 30-те години. В градинката, където днес има детска площадка, е била къщата на известната фамилия Пампулови. Самата къща на Протохристови е имала двор, който е стигал до задната улица „Найден Геров“. Той обаче е отнет от централната власт, за да се построи сегашният блок, заедно с малък паркинг отзад. Самата къща едва е била спасена от плановете на общината през социалистическия период, която е искала да изгради продължение на улица „Гурко“ именно през дома на Протохристови. Често и общинската управа е хвърляла око и посещавала къщата на огледи, за да бъде отнета и превърната в сграда към администрацията. Малкият ѝ размер обаче я е спасил.
Така творението на арх. Стойков продължава живота си до днес, а с много усилия наследничката Клео Протохристова и семейството ѝ се грижат за къщата, която към момента е една от най-добре запазените и поддържани модернистични сгради в страната.
Все още няма добавени коментари.