Единственият двуезичен дигитален пътеводител под тепетата с радост ви развежда из любимите малки и закътани местенца, които често крият неподправен чар и понякога дори истински съкровища. Такива са и старите пловдивски улични табели, които заслужават да бъдат изследвани и да се пазят за поколенията.
Пловдивската история е многопластова. Под нас са римски крепостни стени, улици, сгради. Около нас има средновековни паметници, строени хилядолетие по-късно. Разхождаме се, пазаруваме или ходим до нотариус, адвокат или доктор в 100-150 годишни къщи. Някои по-запазени, други не толкова.
Част от историята е безвъзвратно загубена. Съборените къщи или прокараните през археология булеварди унищожават безвъзвратно паметта. В модерната епоха обаче можем да си отворим архивен вестник, стара картичка или друга обява и да видим нещо съвсем познато.
И така, ако днес отворим някое старо издание (а някои са и преиздадени), в което хипотетично някой адвокат има кантора на улица „Княз Александър Батенберг“ 17, то в някои случаи ще знаем, че това е същото място и днес. Защото има шанс там все още да стои табелата, която указва, че това е този адрес.
За съжаление, тъй като най-„живите“ улици – като Главната „княз Александър“, улица „Станционна“ или „Иван Вазов“ и други подобни се преобновяват най-често в историята, те са загубили много от тези материални исторически знаци.
За сметка на това можем да открием стари табели на най-неочаквани места – на малки и къси улички, като например „Архимандрит Дамаскин“.
Градоустройствените промени, най-вече през социализма, са поставили други улици в много необичайни ситуации – с липсващи първи номера и започващи от номер 20 и т.н. Други пък са с „изядени“ номера – улица „Константин Стоилов“, която започва от Джумаята и продължава до Балабановата къща е прекъсната по средата си – от номер 35 скачаме на номер 47. Материална памет за името на улицата се пази на красива стара къща с леко замазана, но все още съществуваща табелка в стария правопис.
Всъщност табелките от преди 9 септември не са много – вероятно едно цялостно проучване из града ще открие не повече от 20-ина такива. Но такива, все пак има – от „Васил Априлов“, през „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Преслав“, до „Филип Македонски“.
Красивата къща на ъгъла на „Лейди Странгфорд“ и „Антим I”, знаменита с неглижираното отношение от собственика ѝ – Община Пловдив – и вече разпадаща се, е важна и по още една причина, тематична за случая. По улица „Антим I“ на фасадата ѝ е една от тези малко стари табелки от преди 9 септември. Но не само това – по другата ѝ фасада доскоро стоя още по-стара чугунена табела „Лейди Странгфорд“.
Този тип табели са изключителна рядкост и вече почти нямаме пример за такава в града. Всъщност, три от тях изчезнаха в последните години. Едната от тях бе на фасадата на къща на улица „Софроний Врачански“ – днес само чрез Гугъл стрийт вю можем да си спомним за табелата със старото – и всъщност същото име „Епископ Софорний“.
Друга подобна имаше на улица „Митрополит Панарет“ на малката къща, която излиза на тротоара в близост до Източната Порта. Табелата обаче изчезна при последния ремонт на къщата преди месеци. Третата такава е именно „Лейди Странгфорд“, която впоследствие е свалена, но се съхранява при кмета на район Централен.
Всички тези табели – не само тези в стария правопис, а и от времето на социализма, от които има далеч повече – са ценни и интересни. Те също пазят памет, не по малка от самите къщи, върху които са поставени.
Все още няма добавени коментари.