Lost in Plovdiv

Снимка на корицата: Димитра Лефтерова

Считан за един от най-старите градове в света, Пловдив е известен със своята древна история, архитектурно наследство и културно многообразие. Тук могат да бъдат видени безброй исторически, археологически и културни забележителности, които са превърнали града в място, в което преплетени по уникален начин, си дават среща минало, настояще и бъдеще.

В една от последните обиколки от пролетния сезон на „Духовни маршрути“ д-р Стефан Шивачев бе наш водач по централната улица в Града под тепетата и ни разкри интересни факти и истории около оформянето ѝ през годините,

Главната улица на Пловдив е един архитектурен и социален феномен, създаван в продължение на векове.  В началото тя започвала от единствения на времето мост над река Марица и стигала до Джумаята. Наричали я Узун чаршия, което ще рече Дългата улица. Тук бил центърът на стопанския живот в Пловдив. Първата настилка по нея били големи камъни, а по-късно, едва през 1900 г. започнали опити за павиране. По тази отсечка била съсредоточена също и административната и търговска част на града, а всякакви институции се намирали около района на Четвъртък пазара.

Впоследствие, в края на 19 и началото на 20 век Пловдив започва постепенно да се отърсва от османското влияние и през 1896 г, изпреварва всички останали центрове в страната, като се сдобиwа с градоустройствен план. Йосиф Шнитер, авторът на плана, предвидил централната артерия на Пловдив от градината “Цар Симеон” до моста на Марица да бъде широка 50 метра. Специалистът следвал европейските образци, като си давал сметка, че Пловдив ще расте и главната улица занапред ще поема все по-голямо движение.

По това време малките паянтови дюкянчета започват да бъдат измествани от сгради, долепени една до дуга, като една от първите сред тях е тази, която доскоро помещаваше централния офис на БНБ за Пловдив. Тя е построена през 1909 г. по проект на швейцарския архитект Якоб Майер.Тогава се появява и знаковата аптека Марица, която и досега е ориентир за няколко поколениян пловдивчани, въпреки че бива съборена малко преди 1980 г.

Характерни за този период са още т.нар доходни здания, които по същността си много приличали на съвременни молове и понещавали различни работилници и кантори, като съдържателите им печелили от наемите.

Като важна обществена сграда в периода няма как да не споменем и прочутия Куршум Хан. Той се намирал на мястото на днешните Централни Хали и известно време бил най-скъпото място в търговската част на града. За съжалението заметресението през 1928 г. го оставило в изключително тежко състояние и общинарите се възползвали донякъде от това, за да вземат решение за събарянето му.

С навлизането на автомобилите и файтоните Търговската улица постепенно се превръща и във важна пътна артерия. Неслучайно първата линия в Пловдив е от Централна гара по Главната улица, през моста на Марица до гара "Филипово“, а площад Джумаята се превръща в основна пиаца за файтонджиите и на първите автомобилни таксита, които тръгват за различните населени места около Пловдив.През 30-те години на миналия век се появяват омнибусите, а след 1953 г,  - и тролейбусният транспорт.

През 70-те години по Главната улица започва пълно преустройство, което много допринася и за днешния ѝ облик. В сегашния си вид тя е впечатляващ архитектурен ансамбъл от най-различни стилове и влияния. Барок, неокласицизъм, ар деко, модернизъм – редица архитекти от най-различни краища на света са творили тук през годините и са сътворили истински шедьоври. За много от тях сме писали подробно – като сградата на бившия хотел Моле, кино Балкан, Обшина Пловдив и други, а красотата на други ви оставяме и сами да откриете!

Снимка: Димитра Лефтерова

Към днешната дата, улицата носи името „Княз Александър Батенберг I“, но всички я наричат просто Главната. Заради дължината си тя е разделена условно на две части – Малката и Голямата главна и гордо носи титлата носи „най-дългата пешеходна зона в Европа“.