Още от средата на февруари на редица места в града и на няколко локации по Главната улица – на площад Централен, покрай Общината, пред Халите на ул. Райко Даскалов, ще видите множество временни щандове с интересни творения от бели и червени конци. Местните сме си свикнали с това и особено в последната седмица преди първи март усилено попълваме запасите си от мартенички, но за чужденците обичаят и смисълът зад него е доста любопитен и непознат.
Закичването с мартеници е характерно за Балканския полуостров, като освен в България то присъства в Румъния, Молдова, Северна Македония, Северна Гърция, някои области в Албания. С него ние поставяме символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата.
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Първоначално мартеници носели само младите жени и децата, но впоследствие всички започнали да си ги разменят. В днешни дни най–разпространено е те да се носят на ръката под формата на гривна или закачени за някоя от дрехите. Българите вярват, че окичването с мартеница ще те предпази от зли сили и ще ти донесе дълголетие. Това се прави и за здраве, късмет и успех през предстоящата година.
Една от най-известните легенди, свързани с обичая, датира от времето на хан Аспарух. Според нея той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници. Друго предание пък ни припомня повелята на хан Кубрат към синовете му да не се разделят и да пазят България. След смъртта му те се разпръснали, а вождът на хуните пленил сестра им и завзел територията. Братята тръгнали да търсят нова земя, а вестта за намирането на кътче на юг от Дунав пратили по сокол със завързана на крачето бяла нишка. Птицата отвела момичето в новата земя, но в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
Мартениците се носят само определен период от време, свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Закичват се на цъфнало дърво, хвърлят се в течаща вода или се поставят под камък.
Няма как на 1-ви март да не споменем и за Баба Марта, която според народните вярвания е или стара и куца жена, или млада и хубава девойка. Всички разкази за нея са, че е много люта и с променливо настроение. Неслучайно тук наричаме март „женски месец“. В миналото българите вярвали, че когато тя се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Затова и хората по всякакъв начин се стараели да предизвикат благосклонността ѝ и носели мартеници, за да я зарадват.
Все още няма добавени коментари.