Снимка на корицата: jelev92
Пловдив е голям град и често бързайки да обиколим всички популярни места, пропускаме някои тайни кътчета. Те не са широко рекламирани, не са туристически обекти и пред тях няма опашки, но също могат да ни накарат да се развеселим, удивим от красотата и да разнообразят популярните маршрути.
Тайната къща на дегустацията или музеят на дестилацията в Стария град:
Това място не е точно музей, но не и обикновена възрожденска къща с прекрасна архитектура. Тук под формата на беседа баща и дъщеря ще ви запознаят с историята на дестилацията по нашите земи, ще ви въведат в нейните тънкости и ще ви разкажат защо този процес се счита за висш пилотаж. Задачата им да презентират най – разнообразни типично български високоалкохолни напитки не е никак лесна, но свидетелство за успеха им са усмивките, с които всички си тръгваме от тук и приятното впечатление, което оставят за България и част от продуктите, с които сме известни по света. А най – интересното е, че целият разговор има и дегустационна част, в която ще опитате няколко продукта на дестилационния процес, които със сигурност ще ви зашеметят по най – хубавия начин.
Най-страшното стълбище на Пловдив:
Качвайки се на Небет тепе по удобния маршрут през Старинен Пловдив и дебнейки последните слънчеви лъчи, за да документирате най – впечатляващия залез, едва ли сте обърнали внимание на стълбите, които водят директно до хълма по северния му склон. Това е частта, която най-рядко се посещава – и логично, тъй като е най-стръмна, почти няма инфраструктура. Стълбището е изсечено в скалите преди хиляди години и се е ползвало от обитателите на крепостта, за да слизат до реката. По-смелите пловдивчани или гости обаче могат да се насладят на тези страшни стълби – дали като се осмелят да ги изкатерят или просто да ги разгледат отдалеч.
Разкопките под търговски център Екселсиор и магазин H&M
Всеки разгледал добре Римския Стадион и запознат с историята и архитектурата му добре знае, че неговата дължина се равнява на 240 метра и в момента е експониран само северния му край. Останалата част се намира под главната улица на Пловдив. Отделни части от огромното древно съоръжение могат да бъдат видени в подземните помещения на част от сградите по централната пешеходна улица - център Екселсиор и магазинът на H&M. Съкровището, което се крие под сградите е наистина впечатляващо. Запазени и експонирани са седалките на Стадиона, както и огромна цистерна за вода. Цялата археология е доста мащабна, но уви няма как да се види от пловдивчани в този момент. За съжаление, в момента няма директен достъп до тях и може да се зърнат само фрагменти от тях и то от определени мести в търговските обекти.
Музеят на пожарната
Смята се, че противопожарното дело в Пловдив и областта има над 170-годишна история. Не е ясно с точност откога, но първоначално за наблюдение на града от възникнали пожари е ползвана часовникова кула, издигната над Сахат тепе. Тя е една от най-старите в Европа, предполага се, че е построена в началото на ХVІ век.
В края на ХІХ-ти век пловдивската пожарна команда се премества в старият турски чифлик в “Гюл бахча” на ул. “Преслав”, където се помещава и днес. Точно там в административната сграда е разположен музейният кът на огнеборците. На първия етаж ще може да разгледате специалната фотоизложбата с архивни кадри от знакови пожари и състезания по пожароприложен спор, подготвена за 130 – годишния юбилей от всички прес фотографи под тепетата.
В архивната сбирка на втория етаж в сградата на регионалната дирекция се съхраняват още каски, униформени емблеми, награди, тематични издания и кука, с която тулумбаджийте са си служили преди векове.
На стената на вътрешния пропуск откъм двора виси стара пожарникарска камбана. За нея няма данни от коя година е.
„Съединена България” или една забравена пловдивска уличка, през която никой никога не минава:
Тя граничи с Джамбаз тепе от юг, разделя Трихълмието от разкопките до Понеделник пазара и - по някакъв начин - свързва площадчето на Понеделник пазара с южния вход на Тунела.
Улицата е била част от бурния живот между църквите Света Марина и Света Петка, пазара и всички други дейности в живия квартал, но днес от нея помен, тъй като по – голямата част служи като огромно поле за разкопки.
Цялата зона, която остава между разкопките и тепето е като призрачна. Въпреки че е в сърцето на града, почти никой не преминава от там, не отива до там, почти няма и как да стигне до там.
