Днес оценяваме тяхната архитектурна стойност, но в миналото те са били най-важното укрепление, което е спирало набезите срещу най-стария жив град в Европа

 

Както в повечето древни градове, така и в днешен Пловдив на много места се откриват следи и руини от укрепителната система на античното селище. Тя се е състояла основно от стени, кули и порти. Предполага се, че че първата крепостна стена Филипопол е построена още през IV в.пр.н.е.

Фрагменти от нея са видими и днес по северните и северозападните склонове на Небет тепе. В този участък крепостната стена е била снабдена с малки отвори - потерни, които са водели до проходи - тунели вътре в скалата, чрез които посредством стълби се е стигало до северното подножие на хълма.

През втори век обаче, при управлението на император Марк Аврелий, се налага укрепване на съществуващите и изграждане на нови крепостни стени, особено около града в равнината. Според надпис, открит в района на Източната порта, това строителство се е случило през 172 г. Това е един от най-важните архитектурни ансамбли от Античността на територията на Пловдив. Разкрита е улица с ширина 13,20 м, с тротоари и портици от двете страни, която извежда на една от градските порти.

Комплексът, достигнал до нас с оформлението си от IV в. сл. Хр., е изграден върху разрушената крепостна стена от II в. сл. Хр. „Източна порта“ заема важно място в отбранителната система на Филипопол. Монументалното оформление на архитектурния ансамбъл доказва, че това е най-изявената градска порта, а улицата, водеща до нея е главната входно-изходна артерия на античния град.

Снимка: Димитра Лефтерова

Филипопол придобива нова укрепителна система и по време на византийския император Юстиниан I. В този период градът отново се свива, като новото укрепление е изградено само около Трихълмието и до голяма степен следва елинистичното трасе. Най-добре запазените фрагменти  могат да се видят днес в близост до църквата Св. Св. Константин и Елена. Там се наблюдава запазена в голяма височина над нивото на земята част от куртината и кръглата ъглова кула. Останалите кули са били триъгълни. 

Друга част може да се види на  ул. „Витоша. На нея  са запазени крепостни стени, изградени в 172 г. сл. Хр. по времето на император Марк Аврелий. До външното лице на римската крепостна стена през ранновизантийския период е изграден нов крепостен зид с редуващи се триъгълни кули и контрафорси, които са осигурявали защита на Трихълмието, където традиционно квартирували войските и населението търсело закрила при нападения. Също от този период е и градската стена при Римския стадион, както и основите на Римския акведукт на Филипопол.                                                    

В началото на VII в. на Трихълмието се появява още една крепостна стена. Тя не е изградена като пръстен около него, а само доукрепява източната, южната и югозападната части, като на места е изградена директно върху руините на Античния град. За изграждането ѝ са употребени повторно различни архитектурни фрагменти от античните сгради на Филипопол – части от колони, фризове, капители и др.

Останки от крепостни съоръжения може също да видите експонирани и от лявата част на ул. Константин Стоилов над паркингите и около подлеза до Централна поща и хотел Рамада Принцес Тримонциум.