То е любимо място на голяма част от работещите в центъра за разпускане по време на почивка и особено по обед винаги е изпълнено с хора

 

Всички знаем историята за разрушаването на Марково тепе и превръщането му в търговски център преди години. Легендата разказва, че Крали Марко, яхнал коня си Шарколия, преследвайки Муса Кеседжи, и направил огромен скок от Бунарджика върху тепето. Затова по-късно то е наречено на негово име. С разрухата му градът изгуби един от символите си, въпреки че прозвището Града на седемте тепета си остава и до днес.

Всъщност, има едно условно местенце, което в самия център на Пловдив отново възроди идеята за седмото тепе през 2011 г. Така наричаме градинката на Джумаята и малкото площадче, което бе открито там на 5.09.2011 г. Проектът е дело на пловдивския художник Атанас Хранов и представлява покриване на градинката в центъра с каменни павета в концентрични кръгове. Между тях с чугунени букви и слитъци изписва имената на видни български автори, творили в Пловдив,  и части от техните произведения, създадени също в Града под тепетата. Те са умишлено разположени близо до пейките, за да може всеки седящ да се наслади на вечните строфи.

Проектът "Седмият хълм" е уникален и включва следните автори и техните произведения: Захарий Стоянов, Иван Вазов, Йоаким Груев, Иван Богоров, Найден Геров, Христо Г. Данов, Константин Величков, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Димитър Димов, Николай Райнов, Йордан Радичков, Никола Алваджиев, Генчо Стоев, Добромир Тонев. Подобен граждански и естетичен литературен знак във времето и пространството не е полаган в нито един български град.

Градинката е важно за Пловдив средище, разположено в „триъгълника” от  знакови за националната ни култура места – Римския стадион, входа към Стария Пловдив и Джумая джамия. На крачка от входа към Стария град е и музеят на реформатора на
българската модерна образователна система и баща на българското книгоиздаване – Христо Г. Данов.

Седмият хълм на Пловдив е хълм на духовността, артистизма, паметта, радостта от живота, насладата от красотата, таланта да се живее и създава изкуство.

Днес това е любимо място на голяма част от работещите в центъра за разпускане по време на почивка и особено по обед винаги е изпълнено с хора.