Куршум хан е една от легендарните пловдивски сгради, за които си спомняме с тъга. Голяма и красива каменна постройка, надживяла вековете, но съборена, за да се издигнат днешните хали
Турската дума „куршун“ означава олово. А Куршум хан е ханът с оловните кубета. Вероятно е една от първите постройки, които османците вдигат, след завладяването на града – т.е. построен е в края на 14-и век от сина на Лала Шахин – Шихабедин Паша. Едно от най-подробните описания за него ни дава Евлия Челеби, видял го около 1650-а година – с по 44 стаи на всеки етаж, масивни стежи и тежка, непробиваема врата, която е и единственият материален спомен от сградата днес (може да я видите в Етнографския музей). Внушителната постройка се е вписвала отлично в градския пейзаж – по Търговската улица, открай време централна за града и продължение към моста, редом до други ханове, бани, джамии и на един хвърлей от другата внушителна постройка – Безистена.
През лятото на 1909 г. пловдивската управа обсъждала идеята старият Куршумхан да се приспособи за градски хали. Специална комисия огледала масивното каменно здание, големия двор, многобройните складове, магазинчета и кантори. Пълното заснемане, направено старателно от архитект Йосиф Шнитер, давало възможност на бъдещите проектанти да помислят за цялостна реставрация на паметника. През 1911 г. бил обявен конкурс за преустройство, който привлякъл най-добрите български архитекти, тъй като за първи път можели да опитат нещо съвсем различно. Най-неочаквано журито предпочело проекта на младия архитект Стефан Джаков. Той предвиждал халите да се развият във вътрешния двор на старинната сграда, а здрави метални колони да поддържат остъклен покрив. Самият хан трябвало да се изчисти от различни пристройки и се върне към първоначалния си вид от ХV век.
През това време обаче се водела една необявена война. Куршум хан бил най-скъпото място в Пловдив, в най-търговската част на града. Дялове от сградата притежавали близо 80 души, които в никакъв случай не искали да се разделят с имота си. Засегнати били най-богатите пловдивски фамилии. Цяла рота адвокати се втурнали да помагат. През 1914 г. кмет на града станал Деньо Манев, прочут с далаверите си. Той се отказал от хана, от готовия проект, като поръчал нов проект на друго място. През 1927-а година се състояло първото по-мащабно обявяване на недвижими „старини“ в Пловдив. За такива били обявени редица къщи в Стария град – сред тях къща Недкович, къща Ламартин, Куюмджиевата къща, Жълтото училище, църквата „Св. Св. Константин и Елена“, църква „Света Марина“, но също – Джумая джамия, Имарет джамия и Куршум хан. Тогава някъде (1927 година) се прави и оглед на постройката. Откриват се много пукнатини, разрушени места, несигурни подпори и пр., което свидетелствало за неукрепена конструкция и вероятно е предвещавало случилото се по време на земетресението през април 1928 г.
След него ханът наистина останал в изключително тежко състояние, което позволило на общинарите да предприемат хитър ход. Те наели специалисти, които да направят експертиза – възможно ли е ханът да се запази, но с изричната добавка – като бъде преустроен в Градски хали. Съвсем очаквано архитектите излизат със становище, че сградата не може да бъде преустроена в хали.
Съдбата на Куршум хан е решена на заседанието на Пловдивския общински съвет от 15 юли 1929 г. То имало една-единствена точка: какво да се прави с най-скъпия имот в града.
Редица художници, историци и писатели се застъпват за старината и са твърдо против събарянето. Политическата класа, обаче, не се заслушва в думите им. Решението за събаряне на сградата се взема по времето на кмета Еню Манолов, а неговият наследник – Божидар Здравков, е този, по чието време започва строителството на Градските хали.
Все още няма добавени коментари.