Домът на партията – майка е въведен експлоатация през април 1969 г. Архивите разказват, че високата постройка е проектирана през периода 1965-1966 г. в Проектантска организация гр. Пловдив с проектанти известните български архитекти – арх. Владимир Рангелов, арх. Любомир Бонев, арх. Милчо Сапунджиев, арх. Георги Караянев, арх. Колю Колев. Консултант на колектива е бил и проф. арх. Станчо Белковски. Проектанти на част „конструкции“ са: инж. Любен Софкаров – високо тяло и инж. Драго Алексиев – ниско тяло. Всичко е изградено без компромиси във вида и качеството на материалите, а 54-годишното здание е първата постройка в България, проектирана и изпълнена със скелетно безгредова конструкция. Новаторска и уникалнa за страната ни е и покривната фалтова структура на Концертна зала, сочат данни от Камарата на архитектите.
Партийният дом е пример за модерно архитектурно мислене и висше архитектурно майсторство, инспирирано от архитектурата на Мис ван дер Рое. Това архитектурно течение е с произход от германския „Баухаус“ и западноевропейския „Интернационален стил“ и се превръща в изключително приемлив модел за редица културни, образователни институции и големи корпорации, като например небостъргачът „Сигрем Билдинг“ в Ню Йорк. Небостъргачът на номер 375 на „Парк авеню“ е завършен десетина години по-рано – през 1958 г. Според архитекти двете сгради си приличали едно към едно. Сградата зад Океана е на 38 етажа, а тази в града под тепетата само на 12.
С построяването ѝ успешно се популяризира актуалната тема през социализма за „синтез на изкуствата“ – тоест в зданията да се интегрират и творби на други изкуства. Така във фоайето на Партийния дом има голям стенопис, а отвън – към площад „Централен“ – мозаечно пано от големия пловдивски художник Йоан Левиев.
На 9-ия етаж още отекват стъпките на първите секретари на Окръжния комитет на БКП – другарката Дража Вълчева, другаря Иван Панев и другаря Пантелей Пачов. Градските легенди мълвят, че на това ниво те са се ширили в огромен кабинет, със заседателна зала и лична стая за отдих. Други легенди пък апокрифно нашепват какво е открито под мастодонта по време на неговото строителство и нищо от тези културно-исторически артефакти не е видяло бял свят. Според постулата за „върховенството на Партията“, никаква археология не е била по-важна от този градски символ на БКП.
В момента постройката е населена с общински и държавни служби, а според последното решение на ЕСУТ би могла да се разшири, за да поеме и Дом на операта.
Източник: Под тепето
Все още няма добавени коментари.