Със сигурност почти няма турист или жител на Града под тепетата, който да не е посетил Етнографския музей и да не се е удивил на великолепието на Куюмджиевата къща, в която се помещава той. Тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща и специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Неин собственик е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец.
Има обаче, още една сграда, която за съжаление към момента е в не толкова добро състояние и не е подготвена за посещение, но в миналото прочутият архитект Христо Пеев я определя като „една от най-съвършените къщи“ по своята архитектура. Тя също принадлежала на представител на рода Куюмджиоглу.
Началото на историята на това място, поне що се отнася до това как го възприемаме днес, започва преди малко повече от 200 години. Името, с което днес наричаме къщата, всъщност не е най-правилното. Драган Калофереца единствено притежава имотът, на който по-късно ще се построи днешната къща. Той живее в края на XVIII и началото на XIX век по времето на пловдивския митрополит Кирил, който умира през 1808 година.
Драган Калофереца е бил богат абаджия и търговец. Пътувал е по цялата Османска империя. Оставя богато завещание, което остава надолу по поколенията за една от наследничките му по женска линия. Така стигаме до времето на построяване на сегашната къща. Тази жена се жени за хаджи Иван Куюмджиоглу. Също богат търговец, той взема този имот като зестра. Печели много добре, като също пътува по цялата Османска империя и извън нея.
С богатството и добрината си Иван Куюмджиоглу помага и на своите братя – помага за сватбите на дъщерите на единия си брат Никола, а дава огромен заем от стотици хиляди грошове на другия си брат Аргир. Именно този брат е доста известен, макар и да няма успешна бизнес кариера. Къщата на Аргир Куюмджиоглу, построена през 1847 година, е издигната именно със заема от брат му Иван.
Самият Иван строи своята къща след това – в периода 1848-50 година. Фасадата ѝ всъщност не е към улицата, а към двора и днес трудно се вижда от високия зид. Постройката е със застроена площ от 290 квадратни метра. На два етажа е, с висок сутерен. Входът е с красив портик с дървени колони. Дворът й е изумителен с няколкото си нива и тайните, които крие. В задната му част, която е на по-ниското ниво, е имало овощна градина. В откритото пространство пред самата къща, се намира красивият мраморен кладенец с железен чекрък. А встрани, в градината изпъква прекрасната помощна каменна сграда, строена между 1854г. и 1856г. Там се е помещавала маазата и банята на Калофереца и фамилията му. Масивната двуетажна сграда е с обща площ от 80 квадратни метра. Горният етаж е служил за склад на домашни вещи, като най-вероятно там богатият търговец е кътал ценностите си. На долния етаж е великолепната баня с хубави декорации и украси, която се е отоплявала с нагорещен въздух. Маазата и банята са датирани благодарение на гръцки надпис на входната врата с година 1854-та. Малко по-рано е изградена и чешма, която днес обаче е в двора на къща-музей „Клианти“, преместена там в някакъв момент. На чешмата са изписани инициалите на Иван Куюмджиоглу и годината 1847. След смъртта му неговия бизнес поема синът му Костаки.
След това сградата следва общата съдба на сградите в Старинен Пловдив. В годините след Освобождението градът премества своя икономически център в низината. Трихълмието става бедна част на града, а така къщите вече не се поддържат достатъчно добре и започват да се разпадат.
Дълги години там се помещава Националния институт за паметници на културата, за което дори и до днес напомня остатък от надпис над входа към улицата. Преди да бъде национализирана и използвана за целите на културата, къщата е била собственост на наследници на предходните си собственици и не в много добро състояние. Към края на 50-те, началото на 60-те години, когато Христо Пеев и Емил Момиров завършват знаменитата книга „Пловдивската къща през Възраждането“, къщата е в много лошо състояние. Впоследствие тя е реставрирана, за да добие сегашния си вид – на места си личат бетонните укрепвания по подпорите ѝ, но други части от сградата пък са напълно автентични.
Все още няма добавени коментари.