В момента действащи са две – главният мюсюлмански храм Джумая Джамия и Шахбединовата Имарет джамия

 

В Пловдив имало много джамии, но повечето били зарязани, а обреди се извършвали само в част от тях. Според книгата Пловдивска хроника на Никола Алваджиев и сведения от пътешественика Евлия Челеби, за когото се знае, че е пребивавал във Филибе през 1651-1652 г. те били 53. Отново по данни от книгата през 1865 г. намалели значително на 35. Други източници твърдят, че непосредствено след Освобождението били доста повече, но в момента действащи са две – главният мюсюлмански храм Джумая Джамия и Шахбединовата Имарет джамия.

За турската катедрала Мурадие (Джумая) джамия се счита, че е била създадена по времето на султан Мурад и именно той е финансирал построяването й. Според преданието на това място някога се издигал величествен храм на св. Петка.

Джамията е с размери 40 на 30 метра. Стените са изградени, като два пласта тухли се редуват с един пласт дялан камък. Тухли са поставени и отвесно между каменните блокове. Вярва се, че строителите й са били местни, защото подобен вид зидария се е практикувал на Балканите още преди периода на Османската империя.  На източния зид има врата, която била за султана и жените му, когато идвал във Филибе, а за народа били отредени северната и западната врата. Днес е отворена само северната.

Шахбединовата (Имарет) джамия е действащ мюсюлмански храм в квартал Мараша. Изградена е през 1444/1445 година от румелийския бейлербей Шахбедин паша на десния бряг на река Марица, в близост до днешния Пешеходен мост. Зданието е планирано във формата на буква Т, обърната с водоравната си част на юг. Цялата дължина на северната му фасада е заета от открито преддверие с 5 островърхи арки. Описаното от Евлия Челеби  като „високо и безподобно“ минаре има зигзаговидна тухлена зидария. Отвътре стените са били украсявани с орнаментална стенопис трикратно: през XV, XVIII и XIX век. На места в най-старата стенна мазилка са били врязани рисунки-графити – много от тях с изображения на кораби.

Някои от по-големите и впечатляващите, от някои от които днес не е останало нищо за съжаление, според Алваджиев са:

Таш Кюпрю джамия – тя се намира на кръстовището на булевард Шести септември и е със статут на паметник на културата. Построена е през 1860 г. като молитвен дом за мюсюлманите в квартал Мараша и първоначално имала минаре. През 1928 г. сградата е повредена, а минарето напълно разрушено от Чирпанското земетресение. 

Саид Мехмед джамии –за нея Никола Алваджиев пише, че имало много красиви орнаменти по стените и таваните. На площадка до стълбището пък били наредени големи стомни, които поради спецификата на нареждането си и минаващата глинена тръба през тях, при най-слаб удар звучали като тиха и нежна песен. Играли ролята на камартон и давали начален тон за песента на мюезина. Знае се обаче, че при поправка на джамията били изпочупени, тъй като пречели на работата. Намирала се на днешната улица Перущица.

Амер Гаази джамии – според турско предание била съградена през 1640 г. от военачалника Амер Гаази в памет на рано починалата му дъщеря. Специфично за нея било, че минарето било без викало и връх. Съборена е през 1912 г.

Бей/Бени меджид джамии – намирала се на днешния площад Александър Малинов. В римско време на това място имало храм на бог Ескулап, превърнат впоследствие в християнска черква Св.Спас, която турците преустроили в джамия.

Йешиолу джамии – на кръстовището на ул. Райко Даскалов и Шести септември. Нейното минаре било чудно красиво, високо и с изщяни линии. За съжаление се е срутила по време на голямото земетресение.

Мевлевихане джамии – на пресечката на ул. Съборна и Княз Церетелев, близо до някогашната просторна къща на Гюмюшгердан. Според предание се смята, че наблизо се е намирал дворецът на Филип Македонски преди 2000 години. Това е единствената сграда с ислямска архитектура на Трихълмието. Според историците тя е и единствения дервишки манастир от този вид, запазен у нас, с донякъде съхранената зала за медитация.

Аладжа (Шарената) джамия – тя била една от най-впечатляващите постройки на сегашния площад Стефан Стамболов. Заемала е приблизително пространството на днешния фонтан големите чинари към ул. „Александър Батенберг“. Вероятно е построена през XV век, след което търпи и преуостройства. Не е била голяма, но отвътре е била изключително интересна – цялата е била облицована с многоцветни плочки, типични за османската архитектура (откъдето идва и името ѝ). За съжаление джамията е съборена през 20-те години. За личащите ѝ останки пише историкът Васил Пеев през 40-те години, а на снимки чак до края на 50-а можем да забележим масивните ѝ основи. Пространството е разчистено чак в началото на 60-те.