В 21 век не можем да си представим живота без филмите и ходенето на кино е едно от любимите ни забавления, особено през студените месеци. Всяка седмица има редица премиери на холивудски продукции и дори дните понякога не стигат, ако искаме да изгледаме всички хитови заглавия по екраните.
В България киното навлиза едва в началото на 20 век и бързо се превръща в основен повод за събирания и източник на информация за общността. В Пловдив първото кино, което отваря врати през 1912 г., е Екселсиор. За неговата история подробно сме писали в статията ни Европейският блясък на кино Екселсиор и няколко години то било сред най-посещаваните места под тепетата. Салонът му бил голям и с капацитет около 400 седалки и още над 200 на балкона, плюс пет големи ложи. Под екрана се намирала оркестрина, в която заставали озвучаващите оркестри при прожекциите на нямото кино, защото едва през юни 1929 г. за първи път в Пловдив започва инсталирането на апаратура за филми със звук
През 1927 г. пък се открива кино Астория – на мястото на шадравана пред днешната сграда на Общината. През 1934 г. то бива прекръстено на „Капитол“.
Само две години по-късно, 1929 г. е готова сградата и на кино Пикадили по проект на архитект Грозев. Днес на негово място е книжарница Хеликон. За постройката пресата възторжено съобщава, че е най-модерна като елегантност, комфорт и инсталации. Сцената е широка, ложите и на партера, и на етажа са уютни, а във фоайетата дори има стенописи, за съжаление – незапазени. През 1939 година отново Грозев е нает от собственика за ново преустройство. Вътрешните стени са пребоядисани „постно“, дъсченият под е заменен с мозайки. Установени са съвременни стандарти за 70 см разстояние между местата и новата зала вече побира 520 души – впечатляваща цифра дори за днес. Централният вход е бил, където е и днешният, отново с три врати. Преди сегашните каси на книжарницата са били стълбите за горния етаж. Екранът е бил в дъното. Залата е имала и изключително ефектен таван. Интересна е била фасадата – с пет тесни островърхи отвора за прозорци и хоризонтални тухлени ленти. Пред тях има и елегантна козирка.
В друг известен кнотеатър по това време се превръща и кино Балкан. То се открива през 1941 г. на мястото на бившата сладкарница Пчела. Първата премиера в него е на 11 октомври с унгарската лента „В пламъците на любовта“. Киносалонът е бил с капацитет от 567 места. Собственици са Павел Богданов - Павлето и Климент Точков. След 1944 г. сградата е национализирана, а през 1945 г. в нея се провеждат първите лекции на новооткрития Пловдивския уинерситет. Киното е затворено през 1994 г. В момента в сградата се помещават магазини, казино, офиси и сладкарница Dreams.
Преди девети септември 1944 г. в Града под тепетата са съществували и още няколко кина, които обаче са действащи за много кратък период от време и на тяхно място се изграждат други обекти.
В годините след 1944 г. постепенно започват да се отварят и кина по кварталите, някои от които (например бившето Кочо Честименски – сега Екоплекс Синема) са действащи и до днес.
През 1958 г. се открива кино Гео Милев. Салонът на Културния дом има 650 места. Фоайетата и чакалните са облицовани с изкуствен мрамор. Зрителната зала има специална акустична система. Сцената е снабдена с модерни за времето си театрални съоръжения. За първи път в България е доставен метализиран екран, със силна рефлексионна способност. При откриването на новото кино се прожектира съветско-индийският широкоекранен филм „През три морета“.
Кино „Комсомол“ започва да се строи през 1960 г., Предвидено е да има 900 места, разположени амфитеатрално. От гардеробното фоайе зрителите трябва да се изкачват по широко стълбище към главното фоайе, където трябвало да има сладкарница бюфет. Покривът е проектиран да бъде подвижен и през летните месеци да се отваря. Бъдещата кинозала е с широк екран с дължина 14 метра, с възможност да се пригоди като панорамно кино. Сградата се строи по проект на архитектите Л. Шинков, Л. Бонев, Г. Кошеров и Ив. Стоилов. Завършено е и пуснато в експлоатация на 05.09.1964 г. с първата прожекция на българския филм „Тринадесет дни“. Днес то тъне в разруха, макар че периодично се подемат акции за преустрояването му в сграда с обществени функции.
