Lost in Plovdiv

От векове Пловдив е известен като мултикултурен град, в който и до днес заедно живеят хора от различни религии и етноси, формирайки свои квартали и махали.

За арменската общност има сведения, че започва да sе заселва в града ни около 5. Век, когато голяма група пристига от Византия. Следваща голяма вълна се насочва към България заради геноцида през 1922 година, когато пресичат Турция, най-вече от Чорлу и Малгара. Голяма част от тях се установяват в района на квартал Капана и Трихълмието

За момента по официални данни в България живеят около 5 500 арменци, а точна бройка за Пловдив не е известна, въпреки това към днешна дата  може би най-развитата и богата откъм активности арменска общност в страната ни е именно пловдивската.

Наши гидове в историята и архитектурата на Арменския квартал под тепетата бяха  Аделина Калъпчиева от Сдружение 365 и Теодор Караколев, част от фондация „Български архитектурен модернизъм“. Те започнаха своята обиколка от площад Марукян, по-известен като Широкото в Капана, където се доскоро се намираше известната железария на семейство Марукян. За фамилията се знае, че се преселват през 1925 година от Одрин и откриват своя бизнес тук. През годините тя е била национализирана, но през 90-те години е върната на наследниците и си функционираше по предназначение.

Наскоро обаче, поради цялостната промяна на облика на района, те решават да се адпатират и откриват коктейл бар Железарията, който все пак запазва духа на начинанието в интериора си.

Самата сграда е проектирана от прочутия пловдивски архитект Христо Пеев в модернистичен стил и е финално завършена през 1940 г. Строена е на две части, върху два отделни парцела. Към днешна дата е добре поддържана и запазена в стила си. Ясно се откроява типичната козирка и полукръгъл обем. Също много характерно за периода е и разпределението на партерния етаж като място за търговия или семейна работилница и останалите нагоре – за жилищни, най-често обитавани от фамилията.

След още една спирка в Капана до дома на Саркис Ховсепиян, също творение на арх, Пеев, се отправяме към улица Крикор Азарян в Старинен Пловдив. Той е известен български режисьор от арменски произход, роден в град Пловдив. Поставял е редица постановки – от български автори до творби по Шекспир, а някои от неговите най-известни ученици в НАТФИЗ са: Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Койна Русева и др, Работи активно и с великия Тодор Колев.  В момента неговата родна къща е съборена, но на една от сградите може да видите негов релеф с известна фраза.

В близост до него пък се намира къщата, в която в периода 1920 – 1923 година са се издавали първите комунистически вестници за арменски новини. За съжаление обаче, за предназначението ѝ днес може да съдим само по указателната плоча, тъй като самата постройка е в изключително неподдържано състояния.

Гидовете и увлекателните им истории ни отведоха и до къща Хиндлиян, която бе една от най-впечатляващите, включени в обиколката. Принадлежала е на богатия търговец Степан Манук и е строена в периода 1835 – 1840 г. Изрисуването ѝ отнело цели 6 месеца, а сега е в отлично реставриран вид. Собственикът е известен като Степан Хиндлиян, наричан още Хиндиуглу от турските населници, тъй като голяма част от сделките му го отвеждали до Индия.

Къщата била с единствената баня по онова време,  построена от мрамор и гипс. В нея било въведено и първото подово отопление. Известна е още и с  красивия вътрешен фонтан в просторния хайет на втория етаж, от който постоянно циркулирала розова вода.

Когато през 1915 г. започват турските гонения спрямо арменците, Хиндлиян заедно с челядта си напуска къщата и я предоставя за жилище на арменски бежанци. До 1974 г., когато къщата е обявена за паметник на културата от национално значение и започва реставрацията й, в нея  живеят 23 арменски семейства или цели 61 човека.

Продължаваме разходката си с поглед към къщите на Крикор и Степан Месробович. Едната от тях в момента представлява недовършена възстановка на една от най-интересните възрожденски къщи, сринати през социализма. За щастие, инвеститор закупи парцела в последните години и там текат археологически разкопки, с впоследствие очакваме да  се построи хотел-галерия.

В сградата на Крикор пък се помещава експозиция на Цанко Лавренов, а доскоро там бе и тази, посветена на мексиканското изкуство.

След още няколко спирки завършваме тура в общия двор на храма Сурп Кеворк, читалището към него, арменското училище и дома на културата. Това е и средището на общността в Града под тепетата, където гидовете ни обръщат внимание на каменния паметник – хачкар, посветен на 90-годишнината от арменския геноцид, както и саркофага на знатен арменец, чийто блок е пренесен от някогашните Арменски гробища до Понеделник пазар.

Арменското училище към момента е единственото такова в България и е едно от най-старите в страната ни. Първоначално в него се обучават само момчета, а впоследствие се обособява и девическо. След 1920 година двете се обединяват.

За църквата знаем, че е първоначално е била  източноправославна, посветена на Св. Георги Победоносец. През 1767 г. е била преотстъпена на Пловдивската Арменска Епархия. Това е единствената църква със странични отделения освен централния кораб: Едно за жените и друго за мъжете. Към църквата е бил построен параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си вид.

Обиколката продължи почти два часа и всички бяхме като пленени от историите, които Ади и Тео умело разказваха и показваха пред нас, разкривайки ни редица факти и детайли, които улисани в ежедневието пропускаме да видим и оценим!

Следете за следващи дати в нашите събития и социалните мрежи!