Във време, когато можем да следим местоположението и да наблюдаваме поведението на стотици хора през профилите им във Фейсбук, Инстаграм и Тик Ток, може и да ни се струва странно, че в редица възрожденски къщи в Старинен Пловдив имало специално обособено кътче, наречено клюкарник.
Той обикновено се разполагал на приземния етаж, като целта му била да има видимост към улицата и колкото се може по-широка панорама наоколо.
Всъщност, едва ли някой специално е прекарвал с часове, за да наблюдава човекопотока, а по-скоро идеята е била по-скоро да може да се погледне кой почуква или звъни на вратата, преди да се отвори на посетителя.
Ако се разходите из калдъръмените улички на Старинен Пловдив, задължително няколко такива „клюкарника“ ще ви направят впечатление.
Единият е на Куюмджиевата къща (Етнографски музей Пловдив). На негово място преди е имало имот, който Аргир купува , след като се замогва.
Друг известен клюкарник е този в къща Недкович, като той е отлично обособен и снабден с прозорци към улицата, за да осъществява директна връзка с живота навън.
До нея, в къща Георгиади, в която се помещава експозиция „Българско Възраждане“ пък самият салон на първия етаж е оформен като покрит двор и своеобразно продължение на градската улица към вътрешния двор на сградата.
Ако пък свърнете по уличката, на която се намира къща Хиндлиян и експозицията на Цанко Лавренов, също ще се натъкнете на този интересен архитектурен детайл – в къщата на Артин Гидиков. Тя е строена през 1848 г. и също е част от архитектурно-историческия резерват. По време на Априлското въстание през 1876г спасява живота на 52-ма осъдени революционери от Пловдив и околността.
Все още няма добавени коментари.