Lost in Plovdiv

Мнозина дори няма да се сетят къде точно се намира улица Карловска, но особено в миналото тя е била доста важна пътна артерия. Смята се, че името си носи от пристигащите от Карлово хора, които идвали да пазаруват по тогавашната търговска пряка. Състои се точно от 47 номера, а днес бъдещето ѝ зависи изцяло от волята на собствениците на имотите. Нито една сграда там няма защитен статут, а от двете страни има десетки врати, зад които се крият многобройни тайни. Някои от старите сгради са портал към миналото, други са сринати до нивото на тротоара, а трети лъщят с новостта си.  Със сигурност, над очарователната павирана неравност по цялата дължина на улицата лъха на труд и носталгия за бохемски времена.

Карловска и до днес си остава улица на търговците и майсторите, а от екипа ви единствения дигитален пътеводител под тепетата ви отвеждаме на пълноценна разходка от първия до последния номер.

Започваме отзад напред, най-вече поради едно ароматно място с винаги пресни курабии, целувки, соленки и бисквити. На ул. Карловска 47 е пекарната на Таня, където всичко се изпича рано сутрин и до късния следобед щандовете са вече празни.

От ъгъла надолу, по същия тротоар, на номер 41, Илия Иванов и екип с добро настроение приветстват дошлите да си купят смесителни батерии, устройства за водопровод, канализация, парно отопление или да си поговорят с теб. Магазинът съществува от 1995-та година, а Илия работи там от 1998-ма. Преди това е бил туристическо дружество. От фирмения магазин помнят години назад с какво са се занимавали съседите. Имало е бакалии, дюкяни за ковано желязо, риби, авто части. С откровена носталгия скъп спомен таят за двете къщи-бижута на 43 и 45, разрушени миналата година. От втората са съхранили единственото останало след разрухата – тухла с издълбана годината на построяване – 1889.

Отсреща на ул. Карловска 32 подобна съдба очаква поредната стара сграда. От съседния магазин за бои  казват, че в нея трябва да се инвестира много, за да се укрепи. Въпреки скорошния ремонт на тавана, влагата пробила чак в тяхното помещение. Изглежда малка, но зад нея се разкривал китен двор. Фасадата е разкъртена, тухлите личат, дървените прозорци се ронят, а на входната врата стар венец от Великденски празник е останал само с няколко сухи листа.

Разходката надолу също е вълнуваща и от лявата, и от дясната страна на улицата. С любопитство допираш лицето си до прашните прозорци, за да вникнеш какво е останало от постройките в малките стаички. Сред железариите и автомобилите е ухаело на топъл хляб заради няколкото пекарни, които хранели работниците и целия град.

На 21 А  стар ботуш се полюшва леко от навеса, белязан от последния дъжд и от времето. Майсторът в обущарското ателие –  Красимир работи на търговската уличка вече 30 години. Ясно помни първия си ден и атмосферата на Карловска през 90-те. Търсил е по обява от вестник място, където да отвори работилничката си за поправка на обувки. Разказва, че по улицата е имало сарачи, железарии, ханове за подслон на тези, които са идвали с коне или каруци от далечни разстояния.

Точно срещу него на ъгъла е била известната в целия град и околието Карловска кръчма. Празен стол нямало. От сутрин до вечер поток от пловдивчани и гости са идвали да похапнат вкусно, да поговорят, да пийнат и да затворят гостилницата.

На Карловска 7 се наслаждаваме на все още съхранена, но леко изморена от времето красива къща с масивна порта,  запазена дограма, дантелени пердета, таванска тераса, а над нея изваяни рози. На номер 8 има само две колони, крепили врата, и нищо повече. Заставайки пред тях само въображението може да си представи какво ли произведение на архитектурата е живяло тук и с него цяла една фамилия.

Стигаме и самото начало,  номер 2,  като вече ясно усещаме полъха на река Марица и елегантното ухание на цветарница „Малкият Париж“. Собственичката е преместила бизнеса си на  Карловска, защото се  влюбила в сградата, в атмосферата и историята на старата търговска улица. 

Хубавото на това да живееш в хилядолетен град е, че всяка  сграда може да архитектурно бижу, а зад всяка врата да откриев забравена история. Понякога е нужно само да хванеш фотоапарата и да бъдеш турист в собственото си родно място.