Снимки: Димитра Лефтерова
Пловдив е вторият по големина град в страната, разположен в Централна Южна България. Климатът в областта е преходно-континентален и се характеризира най-общо с топло лято, суха есен и мека зима. В града често явление са мъглите, а снежната покривка се задържа едва 20-ина дни в годината.
Според една от статистиките на средногодишната температура под тепетата ясно личи тенденцията на повишаване през последните години. И ако през 1950 г. тя е гравитирала около 6,5 – 7 градуса, то към 2020 г. – вече достига 10°C, тоест имаме увеличение от 3,5 – 4 градуса за период от 70 години.
Дори и без да погледнем диаграмата, лесно може да стигнем до този извод, особено от спомените на пловдивчани. Всеки, малко над 30-годишна възраст, няма как да е забравил дългите снежни зими и десетките дни, прекарани в ледени пързалки по склоновете на тепетата. Започваше да вали още през декември и чак до Малък Сечко не отпускаше. Не бяха рядкост и минимални температури от сорта на –15 до –20 градуса, които се задържаха през нощта. Дървените ваканции поради невъзможността да се отоплят обществените учебни заведения също бяха неразделна част от процеса на обучение – минимум седмица, а понякога и до 10 дни. В днешно време такъв тип почивки децата не си спомнят поне от 6-7 години, като за съжаление те са заменени от ковидни или грипни такива.
Сезоните все повече се изместват и приятното есенно време продължава поне до края на ноември, а последните няколко седмици са доказателство, че тогава дори можем да се радваме на истинско закъсняло циганско лято. Листата на голяма част от дърветата дори още не са пожълтяли и изпопадали съвсем.
Обикновено студът започва да прониква чак през декември, а истинската зима настъпва по-скоро през януари, като най-подходящо време за ски спортове са по-често февруари и март. Сезонът в зимните курорти се открива в средата на декември.
Според доклад на пресклуб Климатека, изнесен в началото на годината, зимите бавно, но сигурно омекват, летата стават по-горещи – и то с доста високи темпове. Климатичните промени се усещат най-силно в големите градове, тъй като там респективно застрояването и замърсяването са по-разпространени и с по-висока плътност. Ръстът на средните температури през зимата е сравнително малък – около половин градус, докато през лятото е много по-осезаем – средносезонните стойности са скочили с близо две единици до 21-24 градуса. Междинните сезони – пролет и есен, също отчитат видимо покачване на температурите за 30 години – с около градус.
Тази година през ноември в Пловдив бе поставен и нов температурен рекорд – на 02.11.2022 г. в града са измерени цели 30,7°C, което е най-високата температура, измервана някога на 2 ноември у нас. Тя е и с почти пет градуса повече от предишните най-високи стойности за този период през 1956 и 1989 година.
Всичко това неизбежно се очертава и в количеството на валежите, които обратнопропорционално на повишението на температурите намаляват и водят до засушаване.
Най-доброто време за посещение е от началото на април до юни и след това от септемви до края на октомври. Тогава свежестта на утрините и вечерната хладина е в приятен контраст с жаркото слънце в обедните часове. Пейзажът е прекрасен, живописен и спокоен!
Все още няма добавени коментари.