В античността в района на площада са съществували Римски терми (бани), чиито останки са открити през 1930-те години

 

Площадът на Копчетата или както ви разкрихме в една от предишните си статии – мястото, на което преди много години са издигали шатрата на цирка, е едно от най-живите места в Града под тепетата и е най-малко известен с официалното си наименование – Стефан Стамболов. Това пространство, заключено между улиците „Батенберг“, „Гурко“, Патриарх Евтимий“ и „Лавеле“, пази многовековна и богата история. 

През 30-те години под днешното бинго „Балкан“ са открити останките на античните Римски терми. Тези бани на Филипипол са най-старата сграда, за която имаме сведения в района на площад „Стефан Стамболов“. Всъщност археолозите са открили две постройки, изградени една върху друга – по-старата е построена през I или II век, и вероятно, след като е разрушена е построена нова през IV век. Термите са имали студени и топли помещения и впечатляващи мозайки – както по пода, така и по стените. Те са се намирали в самия център на града – както можем да видим и днес, Форумът е на броени метри от там.

По време на Османския период най-впечатляващата постройка там е била т.нар. Аладжа джамия (в превод „шарената джамия“). Тя е заемала приблизително пространството на днешния фонтан и големите чинари към ул. „Александър Батенберг“. Вероятно е построена през XV век, след което търпи и преуостройства. Не е била голяма, но отвътре е била изключително интересна – цялата е била облицована с многоцветни плочки, типични за османската архитектура (откъдето идва и името ѝ). За съжаление джамията е съборена през 20-те години. Пространството е разчистено чак в началото на 60-те.

След Освобождението пространството се оформя като квартал с множество хотели. Първоначално се появил хотел „Търговски“, който приютил и няколко от първите пловдивски фотографски ателиета (сградата диагонално от днешното бинго „Балкан“). Двадесетина години по-късно, през 1908 година отворил врати хотел „Молле“. Сградата, издигната по проект на италианския архитект Мариано Пернигони (построил и преустрояваната в момента сграда на Централна жп-гара), е известна, като излючително модерна за времето си и първата с асансьор в Пловдив. В тези години в общи линии се оформя целият ансамбъл от страната на „Княз Александър Батенберг“.

През 1912 година започва строителството на днешната сграда на Община Пловдив. Първоначално тя е проектирана за Областно управление. Проектът се осъществява след спечелен и изпълнен конкурс (107 години са изминали от тогава) от архитект Никола Нешов. Втори в конкурса остава един от най-впечатляващите български архитекти – Антон Торньов (проектирал софийската църква „Света Параскева“). Сградата не е построена според цялостния си план – всъщност тя е трябвало да стига до Главната, но това крило на сградата не е реализирано. Много по-късно е реализирана свободностоящата сграда вдясно от общината. Тя е една от най-красивите постройки на арх. Боян Чинков и е издигната в средата на 30-те за д-р Крушев. Известно време там е настанена общинска администрация, а днес на партерния етаж има галерия.

Също преди Балканските войни започва да се оформя и обликът на площада откъм ул. Лавеле. Първа се строи сградата на ъгъла на Лавеле и Найден Геров. Тази сграда също е построена за хотел на фамилията Протохристови – хотел „Палас“. Съществува и проект за съседната сграда в посока Цар Симеоновата градина от архитектурното дуо Стойков-Градинаров от 1923-а година, който също не съвпада напълно с реализираната сграда. Една от най-красивите, но и най-подценявани сгради е последната построена от тази страна на площад „Стамболов“ – къщата на Елена Самооглу и Клеоники Протохристова. Проектът е от 1936 година и отново от Стойко Стойков и Борис Градинаров, но в съвсем различен от типичния им стил. Сградата и до днес е перфектно опазена от собствениците си и е излкючителен образец на модерната архитектура от 30-те години.

По-късно се оформя облика на последната, северна „страна“ на площада. Първата постройка е издигната през 1922 година – сградата на ъгъла на „Патриарх Евтимий“ и „Найден Геров“. Отново архитекти са Стойков-Градинаров. Любопитна е историята на следващата построена сграда – хотел „Астория“, започнат през 1923 година. Проектант е малко известният хасковски инженер Зафир Георгиев, който строи върху собствен семеен терен. Въпреки, че не е от популярните архитекти, сградата, в която днес е заведението „Рафи“, е оригинална и много привлекателна. Сградата се строи дълги години, като до средата на 30-те има спорове с общинската администрация относно нейното състояние и собственост. Известно време след започване на строежа инженер Зафир Георгиев и неговата съпруга Мара Георгиева се развеждат, като сградата в крайна сметка остава на съпругата.

В края на 30-те години се строи и днешното бинго – оригинално кино „Балкан“. Елегантната постройка е много интересна, с огромна тераса на последния етаж, която тераса обаче през социализма е затворена и надстроена. Архитект е софиянецът Константин Панайотов.

През цялото това време площад все още няма. Зоната, затворена от четирите улици – Главната, „Патриарх Евтимий“, „Емил де Лавеле“ и „Гурко“ е застроена с ниски посторойки, в които има различни търговкси площи – пазар и други. Една от сградите е била и кино-театър, някои от къщите са били недостроени, личели са и останките от съборената в началото на 20 век Аладжа джамия. Чак през 60-те години кварталът е разчистен и окончателно се оформя днешният площад с фонтана с пеликаните, с градинката и пешеходното пространство.