Никола Алваджиев твърди, че тя била построена по италиански модел от Вакаро. Преди тук бил конакът на Исмаил бей. Фактите обаче се разминават, тъй като конакът на Исмаил бей се намирал почти до Джумаята. А какво казват документите?
Една снимка на придворния фотограф Иван Карастоянов е сигурно указание, че през 1892 г. сградата вече е съществувала. През 1919 г. собственик на къщата бил Бохор Перец. Собственикът обаче от години не живеел в Пловдив, затова упълномощил брат си да я отдава под наем, или да преговаря за продажбата й. Като съсед е посочен д-р Атанас Събев, който закупил конака на Марко бей и с помощта на съпругата си, италианката Емилия Фавретто, приспособил старинната постройка за частна търговска гимназия. От другата страна съсед е Тома Костов, който отворил на Джумаята магазин за модерни велосипеди от Европа.
В своя статия в Под тепето, посветена на живота на италианеца Едмондо Вакаро в Пловдив от 1879 до 1926 г. Владимир Балчев пише, че именно той решил да наеме голямата сграда при пристигането си под тепетата през 1919 г. Този палат давал подслон на седем деца, съпруга и три слугини. На всичко отгоре домът бил обзаведен с най-скъпите мебели, украсен с оригинални картини, пана от японски порцелан и различни статуи.
Впоследствие обаче, Вакаро претърпял пълен крах в своите бизнес начинания и всички скъпи мебели и притежания били продадени, за да може да възвърне дълговете си. Едмондо бил съсипан от катастрофата, затова напуснал Пловдив, преживял няколко години в София и се поминал само 20 дни след смъртта на баща си.
Днес сградата, заедно с прилежащите ѝ площи, е 9/10 частна общинска собственост. Тя е и една от малкото по великолепната улица със собствен просторен двор, все още запазен, макар е неработещ шадраван и много зеленина.
Постройката има не просто архитектурна, а и историческа стойност за Пловдив и въпреки лошото си състояние продължава да подсказва за блясъка си от началото на миналия век.
