Lost in Plovdiv

Началото

На 11 юни 1891 г. специална комисия към Министерството на финансите взела решение Първото българско земеделско – промишлено изложение да се проведе в Пловдив. В началото на октомври същата година планът бил готов и комисията окончателно определила местата на бъдещите изложбени палати.

Така започва историята на градината Цар Симеон.

Чудото, наречено Първо българско изложение

Само за броени месеци, вместо пущинаци, в южното подножие на Сахат тепе се появил прекрасен парк.

В него израснало градчето на Първото българско земеделско – промишлено изложение, а появата му била определена като истинско чудо.  То буквално променило съдбата на целия град. Започнало невиждано строителство. Пловдив изведнъж станал централен град в България и всички погледи се отправили към него.

15 август 1892 г. – Откриването

Още от железопътната гара триумфална арка посрещнала княза и правителството. Вечерта градчето на Изложението било огряно от електрическа светлина, а първият блясък на лампите бил посрещнат от мощно „Ура!“

Споменът

Само за месец броят на посетителите надхвърлил 100 000 и всеки бързал да си вземе по нещо, като най-ценен се оказал споменът.

Благодарение на него през 1933 г. възниква новият Пловдивски панаир.

Голямото езеро и малките му събратя

По време на Първото българско изложение в градината Цар-Симеон се споменават три езера. Това, за което се сещаме първо и днес, тогава се наричало Голямото езеро. Второто е при пещерата в северозападния край на парка. Третото било в североизточния край на градина пред павилиона на горите и риболовството. По специални канали водите от двете по-малки езера се отвеждали в голямото езеро. По същия начин се отправяла към него и водата от фонтана Деметра .

Езерото и бюфетът

В първоначалните проекти езеро изобщо не съществувало. На негово място имало блато, което според плановете трябвало да се пресуши. Люсиен Шевалас обаче бързо съобразил, че ако блатото се почисти от тинята, а дъното се застеле с плочи, ще се получи една истинска атракция. Забележително било и заведението на южния бряг. Бюфетът, както го наричали пловдивчани, да подслон на множество празници.

През 1921 г. общинската управа преценила, че езерото носи болести на бедния град, затова наредила „опасното място“ да се засипе с пръст. Заради протестите на гражданите, засипването било преустановено.  По това време имало и намерение то да се превърне в детска площадка. До 1927 г. там останал един голям трап, обрасъл с бурени и трън. А оформянето на истински детски кът в градината Цар Симеон станало едва през 50-те години на миналия век. Появили се люлки, пързалки, фигури на животни от дърво и цимент.

Златното време за тази пловдивска забележителност започнало през 1928 – 1929 г., когато местният клон на Българския народен морски сговор подписал договор с общината за стопанисване на езерото и на бюфета.

Езерото като Гребна база

През 1922 г. в Пловдив бил основан клон на дружество  Български народен морски сговор.  Сговорът имал за цел да насочи погледа на българите към реките, риболова, водните спортове  и търговията по вода. „Моряците“ поели стопанисването на езерото, почистили го, дали значителни суми за благоустрояване. С пренасянето на част от лодките то се превърнало в една от най-големите атракции на града. Причудлива била гледката по време на празници – по водата плували лодки, украсени със запалени свещи, ракети, фойерверки и осветявали парка.

Езерото – ледена пързалка

Градина „Цар – Симеон“ била отворена за посетители на 1 януари 1893. От този ден всяка зима езер0оото винаги се превръщало в ледена пързалка. Любителите на зимните спортове я ползвали срещу минимално заплащане.

Езерото е свързано и с първата среща по хокей на лед в Пловдив. На 7 февруари 1954 г. в градината един срещу друг се изправили сборен отбор на Пловдив и софийският „Локомотив“, който бил сред шестте водещи състава в националното първенство.

В пресата няма нито една дума за състава на пловдивчани, загадка остават и имената на отборите, в които играят пловдивските състезатели.

Вълшебната пещера

Пещерата била едно от най-посещаваните места по време на Първото българско изложение. Намирала се под малко възвишение в северозападния край на парка, непосредствено до сегашния Дом на техниката. От върха на възвишението се виждали  всички изложбени палати. Входът на пещерата бил закрит от струите на няколко водопада. Ниско долу имало малко езеро, в средата на което се намирал водоскок. Туфи от кичести цветя обкръжавали този приказен кът. Когато се решили да организират „жива картина“, която представя жителите от различните краища на страната, избрали именно мястото при пещерата. Тук свирели и музикантите, които пристигали с различните депутации (представителства) от страната. Казват, че това било любимото място на градинаря Люсиен Шевалас, създател на това вълшебство.

Паметниците в градината

След паметника, изграден навръх Хълма на освободителите през 1880 г. (Альоша) в Пловдив все още нямало идея за издигане на монументи. Едва през 1892 г. в градината Цар Симеон се появил фонтанът на Деметра, дело на младия италиански скуплтор Арналдо Емилийн Дзоки. Трябвало да минат почти 20 години, докато под тепетата с появи нов паметен знак – бюст на Царя Освободител, руския император Александър II. Това станало в началото на 1909 г.. Отново била предпочетена градината Цар – Симеон. Появата на цяла група паметници по алеите на парка през 30-те години на миналия век показва, че за пловдивчани това било знаково място. По същото време близо до ул. Велико Търново била издигната колона с лъв отгоре, която според автора ѝ символизирала българската бойна слава. Монументът бил посрещнат с всеобщо неодобрение. Острата реакция на гражданите станала причина за демонтиране на паметника през 1938 г.

В началото на 1916 – 1917 г. е демонтиран и бюстът на Цар Освободител, а след известно време постепенно изчезнали и циментовите костенурки край езерото, бронзовите сърнички, както и редица други монументи.

Снимки: Дирекция "Регионален държавен архив" - Пловдив