Предполага се, че след реставрация емблематичната сграда може да бъде част от ескпозицията на Археологическия музей, но все още бъдещите й функции не могат да бъдат потвърдени със сигурност

 

Утре е 6 декември, празникът на Свети Николай – обявен още и за  ден на рибарите и банкерите. Той е и поводът, за да се обърнем днес към повече от стогодишната история на една от най-впечатляващите постройки в сърцето на Града под тепетата. Съвсем наскоро наш екип успя да надникне и да разгледа обстойно вътрешността на пловдивската сграда на Българската народна банка, за която тепърва ще се развиват нови планове за социализация и възможности за наслаждаване на нейната красота.

Тя е построена в края на по-миналия век. Проектант е архитект Якоб Хайнрих Майер. По-рано швейцарецът е бил главен архитект на Изложението в Пловдив. През 1899 година се открива сградата на БНБ, която е обявена за паметник на културата. В България Майер оставя почерка си на още много места – в Русе, Варна, Евксиноград. Той е автор и на Мавзолея на Александър Батенберг в София.

Работата на банката се увеличава и след Първата световна война се налага разширение на сградата. През 1929 година е достроен оперативният салон на финансовата институция. Умело с работата се справя архитект Камен Петков – макар и да не повтаря формите на Майер, разширението се вписва чудесно в по-старата сграда, като красивата фасада към Главната се запазва изцяло. По-късно - през 1974 година са изградени допълнителни два етажа и още едно крило, което има отражение само в интериора.

Преди няколко години общината придоби собственост над сградата, след като я замени с друг парцел, където бе преместен банковият център. В края на изминалата седмица кметът разведе и журналисти из впечатляващата вътрешност на постройката. Спиращ дъха е  централният касов салон, заемащ два етажа от банката. Запазени са голяма част от оригиналните архитектурни елементи – плочките и мраморните стълби, парапетите от ковано желязо, врати, прозорци, дръжки и др. Специфични за нея са и подземните етажи, в които са трезорите.

Предполага се, че след реставрация емблематичната сграда може да бъде част от ескпозицията на Археологическия музей, но все още бъдещите й функции не могат да бъдат потвърдени със сигурност.

За нас обаче, остава да се дивим на великолепието ѝ и честичко да я използваме за фон или обект на невероятните кадри от любимия Пловдив!