В края на XIX век Пловдив се превръща в истинска столица на българския дух. Тук кипи културен, просветен и литературен живот. В този период градът е административен център на Източна Румелия, но още повече – средище на новото българско самочувствие. Недалеч от зеленината на Градската градина се издигат символите на различните вероизповедания – църква, джамия и синагога, а до тях – светски сгради като печатницата на Христо Г. Данов, зданието на Областното събрание (някогашен хамам), Австро-Унгарското консулство и новопостроената Първа мъжка гимназия.
По улиците се разминават едни от най-значимите личности в новата ни литература – Иван Вазов, Захарий Стоянов, Петко Славейков, Константин Величков. Домовете на Найден Геров, Йоаким Груев и други будители пазят духа на епохата. Маршрутът проследява именно времето, когато Пловдив не просто изглежда като европейски град, а звучи като столица на българската култура.
Обиколката бе част от инициативата Духовни маршрути на издателство Летера, а наши водачи бяха доц. д-р Младен Влашки и Теодор Караколев.
Стартирахме от градинката на Седмото тепе и това изобщо не е случайно, тъй като районът около Джумая Джамия е бил средището на Пловдив по онова време. Тук са се намирали бирариите, кафенетата, аптеките и се е случвал социалният живот в града, Нагоре към Старинния град е била жилищната част (особено за по-богатата част от населението), поне до момента на Съединението.
Едно от емблематичните културни места по онова време безспорно е бил театър Люксембург, който се е намирал на открития миналата година площад Театрален, заключен между улиците „Лейди Странгфорд“, „Ангел Букорещлиев“ и „Цариброд“, в центъра на Пловдив . От него започва развитието на българското театрално изкуство и той е причината Пловдив да се превърне в първият български град със собствена театрална сграда и трупа от 1881 година. Вдъхновител на българския професионален театър е патриархът на българската литература Иван Вазов, който по това време живее и твори под тепетата.
От Джумаята тръгвала и Узун чаршия, или както сега я наричаме - Малката главна. В тази част били съсредоточени голяма част от търговските обекти, както и множество ханове. Сред тях безспорно се отличавал Куршум хан, за чиято съдба неведнъж сме разказвали. Той подсигурявал пътуването между Европа и Ориента, но впоследствие сградата бива много занемарена, засегната от Чирпанското земетресение и в крайна сметка съборена през 30-те години на миналия век, за да се превърне в Централни Хали.
Следващата ни спирка е точно в подножието на Пешеходния мост, тъй като тогава там са се съсредоточавали доста от обществените сгради в Пловдив. Интересен факт е, че специални постройки за такъв тип функции липсвали и се е налагало да се използват други алтернативи.
Снимка: Central State Archive, Sofia,
- Fonds: 3K "Монархически институт"
- Inventory: 7
- Archival unit: 327
- Sheet no.: 28
Такъв е случаят с втората по големина баня в Пловдив – Хюнкяр хамам. Банята функционира през целия османски период и е една от значимите обществени бани в града, обслужваща търговците, отседнали в близкия хан.
След Освобождението, сградата на банята е била дадена за нуждите на Областно събрание на Източна Румелия, а след Съединението се се използва за архивите на съда. През 1923 г. е разрушена.
Всъшност за нуждите на събранието специално се строи сградата, която в момента помещава Историческия музей под тепетата, но поради събитията тя никога не се използва за тази си цел. Преди да е част от музейната сбирка тя е служела за библиотека. Проектирана е от италианския архитект Пиетро Монтани и е завършена през 1885 г.
Обиколката ни продължи и с вдъхновяващ прочит на откъс от романа Нова земя на Иван Вазов, който увлекателно и през своя поглед разказва за събитията около Съединението, случили се точно в този административен център на Града под тепетата.
Завършихме тура си пред входа на Дондуковата градина, която тогава е била градският парк под тепетата. Около нея са се съсредотачавали всички важни сгради, в непосредствена близост се е намирал и домът на Иван Вазов, както и тези на видните културни дейци – Йоаким Груев и Драган Манчов.
Все още няма добавени коментари.