В далечното минало Пловдив е изглеждал доста по-различен и направо неузнаваем. На мястото на една от най-големите атракции в момента – Пеещите фонтани, преди 1892 г. имало блато, което се прочуло като развъдник на комари. Блатото завършвало при днешната улица „Авксентий Велешки”.
Заради организацията на Първото българско изложение обаче възниква идеята за изграждане на езеро в днешната градина „Цар Симеон”. Инициатор бил самият Люсиен Шевалас, който ръководел устройването на парка. Първоначалните проекти предвиждали блатото да остане извън чертите на изложението, а в близост до насипа да се изгради модерен ресторант, но гениалният ландшафтен архитект предложил съвсем друго решение – блатото да се изчисти от тинята, дъното да се настели с плочи, а после да се оформят бреговете. През април 1892 г. езерото вече било изцяло готово. В средата имало един водоскок, който изхвърлял водата на 20 метра височина. За първи път водната струя стигнала „чак до облаците” на 16 април 1892 г.
В парка на изложението имало още две езера – едното пред пещерата с двата водопада, а другото, наричано още Рибното езеро, се намирало пред Горския павилион. По специални канали под земята, водата от двете малки езера се вливала в Голямото езеро. Трети канал отвеждал там и водата от фонтана на Деметра.
През август 1892 г. в езерото заплувало корабчето „Ангел Кънчев” с 16 пасажери на борда. Негов създател е софийският инженер Йосиф М. Симеонов.
Началото на 1893 г. открило нова страница в историята на езерото – на 1 януари то се превърнало в пързалка за кънки. От година на година любителите на кънките нараствали и градината се изпълвала с народ. Обаче през 1898 г. таксата за пързалката била увеличена и посетителите намалели.
В следващите години езерото било заплашено от засипване, поради ширещото се схващане, че е гнездо на комари, което сее болести из бедния град. За да се „сложи край на заразата”, общинарите сформирали групи, които на няколко смени трябвало да ликвидират „опасното място”, като вместo него се оформи детска площадка. За щастие, след граждански протест, езерото било спасено.
През 1927 г. клонът на организацията Български народен морски сговор, която развивала водните спортове, получила от пловдивската община правото да стопанисва езерото. „Моряците” почистили езерото и дали значителни суми за благоустрояване на терена. С пренасянето на част от лодките, то се превърнало в една от големите атракции под тепетата. Причудлива била гледката по време на празници – по водата плували лодки, украсени със запалени свещи, ракети и фойерверки осветявали парка.
След 1944 г. езерото станало база на спортните секции към Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). През следващите години в градината израснали национални състезатели и майстори на спорта. Тук била проведена и първата среща по хокей на лед в Пловдив.
Забележително било и заведението върху южния му бряг. Бюфетът, както го наричали пловдивчани, дал подслон на множество празници. Тук гостували министри, общественици и творци, а известни оркестри се грижели за доброто настроение на посетителите.
Така било до 1974 г. Тогава било взето решението езерото да се превърне в сцена за музика и багри, а пловдивчани от участници в събитията да се превърнат в обикновени зрители. Създателите на „Пеещите фонтани” с гордост заявявили, че това е първият в България фонтан с музика и цветни светлини. И още един повод за гордост – фонтанът бил доставен от Швейцария. В името на това техническо чудо се променила визията на езерото, каквато ни е позната и до днес, макар и с някои подобрения.
През пролетно-летния сезон всеки четвъртък, петък и събота може да се насладите на играта на водата под звуците на подбрана музика и сами да се уверите във величието на Пеещите фонтани и езерото.
Източник: Под тепето
Все още няма добавени коментари.